Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близък на Путин: С такава армия Русия може да бъде превзета с голи ръце дори от България
  • Новини

Близък на Путин: С такава армия Русия може да бъде превзета с голи ръце дори от България

Иван Димитров Пешев май 23, 2022
amramriaiyrussiiq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Все по-често в Русия се чуват критики към Кремъл заради войната в Украйна.

Остър коментар направи Александър Невзоров, който е съветски и руски журналист, бивш депутат в Държавната дума (1993 – 2007) и бивш приближен на Путин.

От 22 април 2022 е в списъка с т.нар. “чуждестранни агенти”.

От 4 май 2022 е обявен за издирване.

В момента Невзоров е извън Русия. Източник на текста е YouTube каналът на автора, който се поддържа с дарения, Преводът е на “Сега“.

“…Като невъобразима по значението и мащаба си военна победа путинската пропаганда тържествено ни поднесе окупацията на Херсон.

Редно е да отбележим, че тази военна победа, този героичен щурм, този боен подвиг на путинската армия се получи толкова убедително, само благодарение на това, че в Херсон и околностите му украинската армия просто я нямаше. От путинската армия се искаше само да се изсипе и да окупира неохраняемия Херсон; да набучи навсякъде знаменцата си и да удуши по мазетата тия бабички, които заплюваха путинската армия в лицето.

Това е единственото, което можа да направи армията за три месеца война.

Това победоносие на Путин излезе по-скъпо от всички войни, които е водила Русия от XV век насам.

Виждаме някакъв абсурден и особено ярък пример на военно-политическа г*зообразна некадърност, нещо сензационно. Такива неща поначало не се случват. Но Путин някакси успя да го постигне. И това е единственият резултат от три месеца война.

За тази проява на всемирно величие цената засега възлиза на около 30 000 руски трупа.

Пикантна подробност е, че пълното отсъствие на боеспособна армия е видимо за всички. Вижда го целият свят.

Ние знаем, че около Русия сега се е струпала тълпа очевидци на този позор – внимателни очевидци, предимно недоброжелатели. Те виждат, че с такава армия Русия може да бъде превзета с голи ръце дори от България, може би.

Всичко и за всеки е очевидно. Става ясно, че единственото, което умеят защитниците на руското отечество, е да се скрият по-далеч от противника и да мятат ръждиви съветски ракети. Ако може някак от безопасно разстояние да тряскат на късмет това съветско желязо в по-голямшки градски мишени от типа на културни домове, детски градини, болници и други крупни цели.

Командването е хаотично, бездарно и алкохолизирано.

Тоест умеят да убиват с ракети, да грабят градове и да насилват. За това ги бива. И нищо повече засега. ”

Но всички тези фокуси, които показва сега путинската армия в Украйна, няма да вършат работа при една отбранителна война на собствена територия.

Ето това е позорната истина, уви. “

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Конфликтът с Русия изстина! За шок на целия свят САЩ погват Китай, ето какво реши Байдън
Next: Мъж помогна на пенсионерка да смени гума на колата, но едва вечерта разбра коя наистина е тя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.