Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Блогър за новите учителски заплати: Сега е 2 пъти по-добре, отколкото при социализма
  • Новини

Блогър за новите учителски заплати: Сега е 2 пъти по-добре, отколкото при социализма

Иван Димитров Пешев декември 30, 2023
sfsdfdsgfdfgdfgfd.png

Вчера официално беше одобрена минималната учителска заплата – 1853 лева. И за да стане по-ясно за какъв преход говорим – кратка справка: в самия край на соца учителските минимални заплати бяха повишени от 165 на 185 лв.

Обърнато в истински пари преходът за 34 години беше от 62 долара тогава до 1052 долара днес. А понеже соцмрънкалата ще опонират: „Е, ама тогава всичко беше без пари!“, съвсем кратка справка:

С минималната си заплата от 1989 г. младият учител (заменете с лекар – същото е) можеше да си купи:

– 514 самуна бял хляб (0,36 лв.)

– 77 кг краве сирене (2,40 лв.)

– 11 кг смядовска луканка (16,80 лв.)

– цветен телевизор „Рубин“ (750 лв.) – за 4 заплати

– лека кола среден клас – ВАЗ 2107 (8000 лв.) – за 43 заплати, като предварително трябва да внесе 8 заплати безлихвена вноска и да чака между 6 и 8 години.

Днес същият млад учител може да си купи:

– 1029 самуна бял хляб (1,80 лв.)

– 123,5 кг краве сирене (15,00 лв.)

– 56 кг смядовска луканка (33,00 лв.)

– цветен LED телевизор LG-55″ 4K Ultra Smart TV (899 лв.) – 0,5 заплати

– лека кола среден клас – Шкода, Пежо, Форд (40 000 лв.) – за 21,6 заплати, като ако не настоява за допълнителни екстри, може да получи до броени дни.

Може още много позиции да се попълват – някои ще са по-изгодни през соца (хлябът, млечните продукти, режийните, градският транспорт бяха дотирани от държавата), повечето обаче – не.

Накратко – каквото и да говорим, резултатът соц срещу кап е 62:1052. Толкоз!

Това написа във Фейсбук Иво Ников – дългогодишен вестникар, специалист  в областта на предпечата, блогър и енциклопедист.

Материалът Блогър за новите учителски заплати: Сега е 2 пъти по-добре, отколкото при социализма е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: бТВ с двоен удар. Алекс Сърчаджиева поема любимо предаване
Next: Навръх празниците! Страшен инцидент с жена и две деца край Сунгурларе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.