Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Блогър за новите учителски заплати: Сега е 2 пъти по-добре, отколкото при социализма
  • Новини

Блогър за новите учителски заплати: Сега е 2 пъти по-добре, отколкото при социализма

Иван Димитров Пешев декември 30, 2023
sfsdfdsgfdfgdfgfd.png

Вчера официално беше одобрена минималната учителска заплата – 1853 лева. И за да стане по-ясно за какъв преход говорим – кратка справка: в самия край на соца учителските минимални заплати бяха повишени от 165 на 185 лв.

Обърнато в истински пари преходът за 34 години беше от 62 долара тогава до 1052 долара днес. А понеже соцмрънкалата ще опонират: „Е, ама тогава всичко беше без пари!“, съвсем кратка справка:

С минималната си заплата от 1989 г. младият учител (заменете с лекар – същото е) можеше да си купи:

– 514 самуна бял хляб (0,36 лв.)

– 77 кг краве сирене (2,40 лв.)

– 11 кг смядовска луканка (16,80 лв.)

– цветен телевизор „Рубин“ (750 лв.) – за 4 заплати

– лека кола среден клас – ВАЗ 2107 (8000 лв.) – за 43 заплати, като предварително трябва да внесе 8 заплати безлихвена вноска и да чака между 6 и 8 години.

Днес същият млад учител може да си купи:

– 1029 самуна бял хляб (1,80 лв.)

– 123,5 кг краве сирене (15,00 лв.)

– 56 кг смядовска луканка (33,00 лв.)

– цветен LED телевизор LG-55″ 4K Ultra Smart TV (899 лв.) – 0,5 заплати

– лека кола среден клас – Шкода, Пежо, Форд (40 000 лв.) – за 21,6 заплати, като ако не настоява за допълнителни екстри, може да получи до броени дни.

Може още много позиции да се попълват – някои ще са по-изгодни през соца (хлябът, млечните продукти, режийните, градският транспорт бяха дотирани от държавата), повечето обаче – не.

Накратко – каквото и да говорим, резултатът соц срещу кап е 62:1052. Толкоз!

Това написа във Фейсбук Иво Ников – дългогодишен вестникар, специалист  в областта на предпечата, блогър и енциклопедист.

Материалът Блогър за новите учителски заплати: Сега е 2 пъти по-добре, отколкото при социализма е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: бТВ с двоен удар. Алекс Сърчаджиева поема любимо предаване
Next: Навръх празниците! Страшен инцидент с жена и две деца край Сунгурларе

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.