Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бляскаво око – най-старото име на кой наш град е това
  • Новини

Бляскаво око – най-старото име на кой наш град е това

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2023
sdfgfdhdfgkhkfghkfgh.png

Днес ще ви представим една интересна част от историята на един от нашите големи градове. Както повечето населени места, той е с много дълбоки корени в историята и преминава през различни перипети. Но неговото най-старо име е било Матиганис, което в превод от старогръцки означава “Бляскаво око”. Разберете повече по темата за тази неизвестна част от историята на град, пише Poznanieto.bg.
Кой наш е град е истинско “Блясково око”

Става въпрос за град Шумен. Населеното място(крепостта над него) се датира на повече от 7000 години – тоест свърза се още с каменно-медната епоха. Най-старите разчетени надписи са от 5 век преди новата ера. От там можем да извадим името Матиганис, което се превежда като “Бляскаво око”.

Откъде идва името Матиганис

Идва от намерени два камъка с надписи на гръцки език, но написани с латински букви. Надписите са следните :

1.“PEDATURA VICO MATIGANIS” – на първия камък

2.”VICO MATIGANIS” – на втория камък

Камъните са използвани в късните години на Османската империя за строежи. Поради тази причина се смята, че на втория липсва думата PEDATURA. В превод тази дума означава простарнство или част от нещо. Следващата дума VICO се смята, че е неправилно написана и произхожда от думата VICUS – квартал, селище. По отношени на старото име на града – MATIGANIS, то е съставено от две обединени думи:

MATI – око
Ganis – блясък

Тези надписи са свързани с така наречената Шуменска крепост, която се намира над града. Самите те са потвърждение, че тя е служели за защита и наблюдение на целия район, а в подножието на платото е съществувал и градът.

Тази теория за произхода на града се свързва и с още един град със сходно име – древният град Ганос, намиращ се на Мраморно море. Същите тези гръцки колонисти или техни наследници, попаднали на град Шумен и Шуменската крепост – те я оприличили на познатия им град Ганос. За да няма съвпадение на имената, те добавили и думата за око, за да отрази най-добре тяхното преживявани в града. Това название е на старогръцки, но живеещите траки в района приела това име и го ползвали. Това продължило и по времето, когато Римската империя контролирала тези територии.

Трябва да отбележим, че това е хипотеза развивана от професор д-р Василка Герасимова-Томова.
Връзката между цар Симеон и името на град Шумен

Има много спорове откъде идва сегашното име на град Шумен. Тъй като нямаме сигурен източник, който безспорно да разреши този казус, тук ще представим една много интересна теория. Тя определя името на град Шумен произлизащо от името на цар Симеон. Ето каква е причината за това:
Симеонис/Шимеонис – Шумен

Сведенията за средновековен Шумен имаме от известиян мюсюлмански пътешественик Ал Идриси. Той посетил града през 1153 година и го определя като град на име Симеонис/Шимеонис. Според някои историци, той бил кръстен на известния ни цар Симеон. Няма конкретни доказателства в тази посока.

В рамките на Втората Българска държава, постепенно Шумен се превръща в административен център на региона, като измества Велики Преслав от тази позиция заради по-защитеното си и благоприятно положение.

Има запазен надпис от Хисаря, в който се говори за цар Иван Шишман, който бил посетил “град Шумен”. Надписът очевидно трябва да е от края на XIV век и там се използва днешното име на града. Така че за момента не се знае дали Шумен е производна дума свързана с името на цар Симеон или е с много по-древен произход.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво означават цветовете на българското знаме?
Next: Футболна България скърби за Ферарио Спасов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.