Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БНБ пресметна печалбата на банките, огласи нещо притеснително
  • Новини

БНБ пресметна печалбата на банките, огласи нещо притеснително

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
casdvdfsvdsbfgnghn.png

Печалбата на банките е 818 млн. лв. към края на март, отчете БНБ. 

Спрямо реализираната през първите три месеца на миналата година тя е с 33 млн. лв. (4.3%) повече. За година приходите от лихви на банките се повишават с 291 млн. лв. (27.3%) до 1.4 млрд. лв., а този от такси и комисиони – с 18 млн. лв. (5.1%) до 373 млн. лв.

Само за първите три месеца на тази година депозитите в банковата система се увеличават с 2.7 млрд. лв. (1.8%) и достигат 150 млрд. лв.  Нарастват спестяванията на домакинства с 1.7 млрд. лв., на кредитни институции – с 1.1 млрд. лв., на сектор държавно управление – с 416 млн. лв. и на други финансови предприятия – със 120 млн. лв. Намаляват обаче депозитите на бизнеса – с 643 млн. лв., пише Paritenri.bg.

При кредитите за домакинства се отчита растеж на тримесечна база с 1.8 млрд. лв. (4.5%), за фирмите – с 930 млн. лв. (1.9%), и за други финансови предприятия – с 201 млн. лв. (2.4%), докато кредитите за сектор държавно управление намаляват с 201 млн. лв. (19.2%).

Повишават се обаче необслужваните кредити, като в края на март 2024 г. те възлизат на 4.27 млрд. лв., при 3.85 млрд. лв. в края на декември 2023 г. Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3.74% (при 3.63% в края на декември 2023 г.).

При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси е 3.01% в края на първото тримесечие на 2024 г. (при 2.76% в края на декември 2023 г.).

Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на март 2024 г. е 2.25 млрд. лв. (при 1.95 млрд. лв. в края на декември 2023 г.), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 2.03% (при 1.89% в края на декември 2023 г.), отчита още БНБ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина треньорът, който Локо (Сф) уволни само преди 10 дни
Next: Има ли мъж до Алекс Сърчаджиева? Тя отговаря: Категорично ДА, ето как се казва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.