Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Боби Михайлов се включи извънредно: Заговори за атаки срещу него
  • Новини

Боби Михайлов се включи извънредно: Заговори за атаки срещу него

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
sdfgkdfhkktrkhtrhtrh.png

идват от бивши и безработни футболисти
ноември 14, 2023

перуката

Президентът на Българския футболен съюз Борислав Михайлов коментира пред БНТ разгорещената ситуация около предстоящата европейска квалификация с Унгария и призивите за негова оставка. Той заявява, че няма намерение да подава оставка под натиск, но подготвя заместници след оттеглянето. Михайлов също така смята, че той е най-подготвен за президент на БФС, тъй като имал всички дипломи.

По всичко личи, че двубоят с маджарите, който трябва да се проведе в четвъртък, ще бъде в Кърджали, след като община Пловдив отказа двубоят да се играе на стадион „Христо Ботев“, който бе заявен от БФС.

Окончателно решение по казуса трябва да бъде взето от УЕФА, като Михайлов повтори пред националната телевизия опасността България напълно да бъде изключена от турнирите на европейската централна както на национално, така и на клубно ниво.

„Последствията от непровеждането на мача ще бъдат ужасни, затова апелирам към хората, от които зависи това решение. Стадион „Христо Ботев“ е на община Пловдив, той не е личен на някого. На него трябва да се играят мачове.

Надявам се да има здрав разум и да има такова разрешение, защото в противен случай не само националният отбор няма да може да играе, ами и Ботев Пловдив, и Локо Пловдив, и другите отбори. Едно неотдаване на стадион е отказ от организиране на спортното състезание, което означава, че държавата не е помогнала на федерацията. Това означава намеса, което означава изключване от УЕФА“, заяви Михайлов.

„Тук не говорим само за лишаване на отборите от участие в европейските турнири, ами за блокиране за доста дълъг период от време на целия футбол в България. Няма причини това да се случи и мачът да не се играе там, където УЕФА е разпоредила. През последната седмица повечето от моите колеги дадоха цялото си време и работа, за да обяснят обществеността цялата хронология, а тя е следната: Имахме писмо от СДВР, че се очакват протести на стадиона, извън стадиона…

Не е въпрос дали мен ме е страх, или не. Аз съм бил вратар, после президент на БФС, това са все горещи и ветровити места. С това писмо беше запозната и УЕФА и УЕФА взе решение, като организатор на европейските квалификации, мачът да се играе в Пловдив, тъй като и преди два месец играхме там с Иран и са запознати със стадиона.

Аз не мога сам да местя мачовете на националния отбор. Унгарската федерация беше съгласна с това решение на УЕФА, както и ние. Ние имаме договор още с предишния кмет на Пловдив да ползваме този стадион. Плащахме някакъв минимален наем, защото стадионът е общински. Надявам се и с новия кмет да работим по същия начин“, добави Михайлов.

Той каза, че напрежението идва отвън, но не посочи с имена виновниците за него, а само ги обобщи като „бивши и безработни футболисти“.

„Напрежението се създава изкуствено вече три години и половина от група хора, които си търсят работа, за да вземат властта във футболния съюз. За това си има начини и правила. Когато има конгрес, когато и да е той, ще се посочин кандидати за президентът и за изпълком.

Такива кандидат-президенти постоянни не съществуват никъде. Наскоро имаше кметски избори в България, вие знаете какви са правилата – един месец преди това се кандидатират кметовете. Причината да стигнем до това напрежение и основните виновници са тези, за които говорим. Даже не искам и да им казвам имената. Това са бивши футболисти и в момента безработни футболисти“, заяви Борислав Михайлов.

„Няма истина в слуховете, че нарочно сме избягали в провинцията. Има три писма, които сме представили на спортната общественост. Нищо не сме провокирали в УЕФА. УЕФА работи с федерациите си, има си цял отдел, който се занимава с безопасността на хората и организацията на мачове. От УЕФА пращат офицер по сигурността и те знаят, и без ние да казваме, че мачът е особено рисков и то не заради протестите.

Протести може да има и в Пловдив. Може да има и в Разград. Пловдив е на 100 километра от София. Просто съоръжението е по-компактно, а освен това УЕФА го направи и без публика, което показва колко сериозно са приели този сигнал. Не се крия, където е София, там е и Пловдив“, добави шефът на футбола в България.

Михайлов бе върнат и към скандала след мача с Англия преди няколко години, след който той за пръв път подаде оставка, която обаче не бе приета.

„Политически натиск тогава не съм усетил. Натиск обаче пак имаше от подобни индивиди, свързани с публики и фенски маси. Това, че беше допуснато да се случи на самия мач, вкара още по-голямо напрежение. Дори полицията не успя да се справи с хората, които влязоха, направиха белята и си излязоха. Беше много грозно и аз затова си подадох оставката. Сега не виждам защо някой използва това, че и времето ни е късо и сме след избори и има само три дена до мача.

Хубаво е днес да се вземе решение, за да могат момчетата да си мислят само за мача. Надявам се тази ситуация да не се използва като лост, защото прилича на саботаж. Хората могат да искат да си избират жертви, но това се случва само по филмите. Аз не се чувствам жертва и ако въпросът ви е свързан с това, което пеят феновете в 18-ата минута на мачовете, това също е направено от безработен футболист или треньор. Когато хората не са доволни от собствените си условия, те търсят вината някъде на друго место.

Трябва да се огледат първо в сосбтвените си условия. Иначе за оставката човек винаги може да мисли за нея, но в момента тази оставка няма да помогне на никой, защото има три дена до мача. Имам две години мандат още. Може да не го изкарам, може да направя още догодина Конгрес и тогава всички да се успокоят. Но към момента най-мъдрото решение е на хората, от които зависи да има мач в Пловдив. Това не зависи от мен, нито от федерацията.

Не съм мислил дали бих продължил да управлявам БФС, но по-скоро не. Вече даже се опитвам да си подготвям група от заместници, защото това също не е лесно. Никой не се ражда президент, нито има такова образование за президент, въпреки че аз имам всички дипломи, които някой, който иска да се занимава със спортен мениджмънт, трябва да има“, завърши Борислав Михайлов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сутринта на 14-ти ноември довя новина за Венелин Петков и Гена Трайкова: Да, потвърждаваме
Next: Не подминавайте, те са знак от съдбата! Ако намерите някой от тези 10 предмета, късметът ви е в кърпа вързан!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ангел Силянов от село Галата, който бе в неизвестност от над 3 дни, е открит обесен. Това твърди „България днес“, като се позовава на първа братовчедка на загиналия 32-годишен мъж.
  • Извънредно! България прати 4 изтребители над Черно море, разгърна наземни сили
  • Край! След 14 години БТВ сваля Петя Дикова от ефир! Причината е смайваща
  • Радев за акцията в Сунгурларе: Намериха се смели прокурори. Схемата започна да се разплита и това е само началото. Няма да спрем, докато правоохранителните органи не стигнат до върха на олигархичната пирамида
  • Шокиращи подробности бяха разкрити в съда в Пловдив по делото срещу 14-годишното момче от Стара Загора, обвинено за убийството на майка си
  • Шефът на НАП: Влязохме в складовете на веригите, няма как да има цени като в Мадрид и Париж
  • 14-годишният, убил майка си в Пловдив, е изпълнил ритуал с ринуски на пентаграм – Виж повече
  • Фолкпевецът Фики Стораро, който е баща на две деца, май ще се радва поне едно от тях да наследи музикалния му талант, ако не и двете
  • Знаков роден бандит каза кой уби Алексей Петров…
  • Сертификация за висококачествени български храни и промяна в храненето на децата са сред приоритетите, които шеф Силвена Роу

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.