Това е българска народна приказка, която има много силна поука. Досещате ли се, кой любим български автор я е предал и какво е заглавието на приказката?
По жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед – сиромах човек, да му пожъне нивата.
– Докога ще жъна? – попитал сиромахът.
Не изпускай тези оферти:
– Докато залезе онова, небесното светило – показал нагоре с пръст чорбаджията.
– Ама какво ще ми платиш?
– Една торбичка брашно ще ти дам, стига да работиш както трябва.
Сиромахът отишъл на чорбаджийската нива и я подхванал от единия край.
Запращели ония ми ти ръкойки, почнал да търкаля снопите. Жънал, без да се изправи. Само на пладне поседнал за малко под крушата, изял една порязаница хляб и една глава лук и пак грабнал сърпа. До вечерта пожънал половината нива. Когато слънцето залязло, умореният работник се изправил, обърсал горещата пот от челото си и рекъл:
– Стига толкова.
– Как тъй стига – обадил се чорбаджията, който току-що пристигнал да види докъде е стигнал жътварят му, – половината нива стои непожъната.
– Но слънцето залезе и почна да притъмнява.
– Слънцето залезе, но я погледни на небето! Там вече е изгряла неговата сестра – месечината. Ще жънеш, додето залезе и тя. Инак няма брашно.
И наистина месечината се изтърколила на небето като червена ябълка и станало видело.
Нямало що. Жътварят пак пречупил кръст и започнал. Цяла нощ се трепал, а чорбаджията легнал под крушата и се наспал хубаво.Додето огрее слънцето на другия ден, работникът пожънал цялата нива.
– Сега ще ти дам брашно – рекъл чорбаджията. – Иди вкъщи да си вземеш торбичката и ела на моята воденица. Там е брашното ми.
Отишъл си сиромахът и подир малко пристигнал на воденицата с един голям козлен чувал.
– Сипвай брашното! -рекъл той.
Чорбаджията облещил очи и се развикал:
– Защо си донесъл този козлен чувал? Какво е туй нещо?
– Туй нещо е по-големият брат на торбичката – отговорил работникът.
– Как тъй може торбичката да има голям брат?
– Щом като слънцето може да има сестра, защо да не може и торбичката да има брат? – хитро казал сиромахът.
Чорбаджията се намерил натясно и насипал брашното в козления чувал.