Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богаташ отвежда бедна жена с бебе в дома си, тя разпознава майка му като жена от нейното минало
  • Новини

Богаташ отвежда бедна жена с бебе в дома си, тя разпознава майка му като жена от нейното минало

Иван Димитров Пешев януари 4, 2024
dfbgfdbdgfbfgbfgbf.png

 

Бедна жена прие предложението на богаташ да се представи за негова годеница пред майка му в замяна на убежище за себе си и детето си. Нещата обаче взеха неочакван обрат, когато тя разпозна майка му.

Бизнесменът милионер Джордж Милър най-накрая шофираше от Флорида до Канада, за да види майка си Аливия Милър, след като тя го бомбардираше със съобщения и обаждания цяла седмица, изнудвайки го емоционално как я е забравил и не си е направил труда да се срещне с нея дори веднъж през предходните няколко месеца.

 

 

Джордж, търговец на текстил във Флорида, не можа да каже „не“ на майка си и я увери, че ще се прибере следващия уикенд. Въпреки това, вместо да лети до вкъщи, той избра да шофира, тъй като му трябваше време за себе си, за да обмисли как ще се бори с убеждаването на майка си да се ожени – нещо, по което тя беше обсебена напоследък.

— Джорджи! тя му беше казала при разговор миналата седмица. „Ти имаш всичко, което една жена би искала. Защо не си намериш момиче за себе си и не се установиш? Ако е много трудно, мога да ти потърся момичета!“

 

 

„Уф, мамо…“ Джордж беше замълчал при обаждането. „Виждате ли, в момента съм изключително зает с работа и знаете ли след…“

„Зает? Имаш целия си живот, за да правиш тези неща! Разбираш ли?“ — настоя тя. „Ти се прибираш у дома този уикенд и ние говорим с агент за някои предложения за брак. Г-жа Лоусън, нашата съседка… Тя ми каза за този сватовник и каза, че той ще ти намери партньор за нула време!“

 

 

„Ъъъ..добре, мамо… каквото и да смяташ за правилно“, каза той тихо и прекъсна разговора.

Той нямаше планове да се обвързва скоро, но не искаше да отхвърли молбата на майка си, тъй като тя беше доста самотна след смъртта на втория му баща. И така, за да спести възрастната дама от всякаква болка, Джордж решил да я посети.

Когато измина половината път, погледът му беше привлечен от автобус, паркиран в единия край, който натоварваше хора в него като добитък. Телата им се търкаха едно в друго, а мускулестите мъже блъскаха други пътници настрани.

Джордж почти беше изгонил колата си, но тогава забеляза нещо в огледалото за обратно виждане, което го накара да спре.

Той забеляза жена с бебе на ръце, която молеше за помощ. Тя помоли шофьора да я пусне, но той захвърли нещата й и потегли. Тя започна да ридае безнадеждно и Джордж не можеше да разбере защо се чувства длъжен да й помогне, но не можеше да я види в това състояние.

Той се върна бързо и когато спря пред нея, свали прозореца си и попита: „Извинете, мога ли да ви помогна?“

Жената, притиснала бебето си към себе си, го гледаше леко ужасена. Беше облечена вехто, лицето й беше сбръчкано, макар че не изглеждаше много стара. — Не се притеснявай — успокои я Джордж. „Няма да нараня нито теб, нито детето ти. Просто искам да ти помогна.“

Никой не знае как ще се развие животът в следващия момент.

Тя го погледна за момент, след което попита: „Можете ли да ни закарате до града? Моето бебе и аз сме блокирани и няма къде да отидем“.

— Разбира се — каза той, усмихвайки се. — Моля, влезте.

Той й помогна да натовари нещата си в колата й и й отвори вратата. Тя се настани на предната седалка, притисна бебето до себе си и се представи. „Казвам се Лили и това е Амелия, дъщеря ми. Благодаря ви, че ни помагате.“

Амелия… това е прекрасно име, помисли си Джордж. Точно като майка си…

В този момент той вече си беше паднал по красотата на Лили. Въпреки че беше лишена и бедна, тя беше красива и Джордж никога не беше изпитвал толкова дълбоки чувства към някого, както към Лили. — Това не е проблем, Лили — каза той с приятелска усмивка. „Дъщеря ви е прекрасна и има красиво име.“

Устните й се извиха в усмивка, после очите й се напълниха. „Тя прилича много на баща си… Само ако беше с нас днес, нямаше да ни се налага да търпим това“, прошепна тя. И Джордж забеляза как сълзите бързо замениха усмивката й. Притесняваше се какво ще стане, ако й каже за идеята, която се оформя в главата му.

— Е, Лили — каза той след кратка пауза. „Ако нямате нищо против, мога да осигуря подслон за вас и Амелия в къщата на майка ми. Но имам нужда от ваша услуга.“

 

Очите на Лили бавно се обърнаха към детето й и тя я стисна здраво, сякаш в този момент се страхуваше от Джордж. „Виж… ти… аз… не искам да правя нищо. Спри колата! Не искам помощ… не трябваше да ти се доверявам…“, каза тя, уплашена.

— Лили, моля те, изслушай ме — помоли се Джордж. „Не ме разбирайте погрешно! Просто исках да ви помоля да се престорите на моя годеница пред майка ми, това е всичко!“

„Какво?“ Очите на Лили бяха широко отворени от изумление. — Вашата годеница?

 

 

„Да, майка ми… тя отчаяно ме преследва, за да се оженя. Всичко, което искам, е да се представиш като моя годеница пред нея! Можеш ли да го направиш вместо мен? Обещавам, че ще осигуря на теб и Амелия най-доброто съоръжения и вие двамата никога няма да пропуснете нищо!“

Лили спря за момент, след което кимна в отговор на молбата на Джордж, като се има предвид, че е сама, бездомна и с едногодишна дъщеря, за която трябва да се грижи. Тя обаче не подозираше, че я очаква изненада в къщата на Джордж.

 

 

„ТИ?! Какво правиш тук?!“ Г-жа Милър ахна, когато видя Лили.

„Мамо, какво има? Познаваш ли Лили? Срещнах я по пътя и тя имаше нужда от помощ, така че…“

— Джорджи! — каза мисис Милър треперейки. „Тя – тя е съпругата на Макс, Лили! Разбира се, познавам я!“

Джордж не можеше да повярва на ушите си! Той се обърна към Лили, която вече хлипаше. „Съжалявам, че отказах вашата помощ, г-жо Милър. Аз… аз мислех, че мога да се грижа за Амелия сама, но… аз… аз сгреших…“

 

 

— Всичко е наред, скъпа — каза г-жа Милър, прегръщайки Лили. „Влизай. Казах ти да вземеш помощта ми, но децата тези дни…“

Г-жа Милър доведе Лили вътре и й сервира чай и сладки. След това взе Амелия на ръце и започна да я люлее.

— Мамо, какво става? — попита Джордж. „Не разбирам! Какво се случи с Макс? И каква е сделката с Лили и Амелия?“

 

 

— О, Господи, Джорджи! Г-жа Милър въздъхна. „Когато Лили забременя преди година, всичко се промени. Макс се разведе с нея и си тръгна. Знаех, че това момче е глупак от момента, в който влезе в дома ни! Но знаете ли как обещах на втория ви баща, че ще се грижа за него, когато той беше диагностициран с рак… Помолих Лили да се премести при мен след всичко, което се случи, но тя каза, че сама ще изгради живот за себе си и детето си, така че не настоях много, но сега, когато вижте ги, съжалявам, че не бях по-твърд.“

 

 

Джордж беше без думи! Не беше чувал отчуждения си доведен брат Макс от години! Всъщност Макс не го е поканил на сватбата, защото така и не са се разбрали. И сега, когато знаеше как се е отнесъл зле с Лили, той го презира още повече.

— Съжалявам, че планът ти не проработи, Джордж — прошепна Лили, докато г-жа Милър отвеждаше Амелия в спалнята й. „Иска ми се да съм полезен повече, но…“

Джордж прегърна Лили и каза: „Радвам се, че ти и Амелия сте в безопасност, Лили, и това е всичко, което ме интересува“.

 

 

Лили беше малко зашеметена от реакцията му, но също беше започнала да изпитва нещо към Джордж, главно към добрия и услужлив човек, който беше. Тя го прегърна и отново му благодари за помощта.

Г-жа Милър бързо забеляза как двамата са развили привързаност един към друг. Така след няколко дни тя предложила на Джордж и Лили да се оженят.

— Вижте, деца — каза тя. „Знам, че съм стар, но не твърде стар, за да не виждам какво става. Мисля, че вие двамата бихте били страхотни родители на нашата малка Амелия. Тя е само една и заслужава да има щастливо семейство.“

 

 

Лили и Джордж се спогледаха и се усмихнаха. Те знаеха, че има причина да се срещнат. Един месец по-късно те завързаха възела.

Какво можем да научим от тази история?

Някои инциденти са наистина красиви. Джордж срещна Лили случайно на път за вкъщи и сега двамата са щастливо женени.
Никой не знае как ще се развие животът в следващия момент. Когато Джордж и Лили се срещнаха, те нямаха представа, че ще свършат заедно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Млад българин е сред загиналите на фронта в Украйна
Next: Левскари потънаха в траур! Светослав Славков загуби живота си

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.