Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богатите пенсионери в Родопите изумиха цяла България
  • Новини

Богатите пенсионери в Родопите изумиха цяла България

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
vsdfvdbdfbgnhgnhg.png

Пари за децата, внуците, пестене за операции, пари за ресторанти, приятели, та дори и… леки жени. Така харчат средствата си „богатите пенсионери“ в Родопите.

Регионът е в дъното в страната по среден размер на пенсиите поради ред причини, но има и десетки, които достигат завидни размери – по 2000 лева на месец. Става въпрос за бивши миньори и енергетици.

 

„Дадох по 20 000 лева на децата, а те дори не ме поглеждат.

Живея сам и си спестявам парите. Имам повече, отколкото работещи хора. Но вече няма сили за забавления“, споделя  85-годишен мъж от село в региона, цитиран от „Родопи voice“.

Цял живот е прекарал в мините. В момента получава по две хилядарки на месец. Но е самотен и няма с кого дори да сподели последните си мигове на радост.

Не така обаче прави друг пенсионер в планината. Вдовецът редовно слиза от селото си до областния град.

„Имах малко дела, проблеми, загубих пари. Но набързо спестих 10 000 лева. Обядвам в ресторанти, черпя приятели като взема пенсията“, казва мъжът, чието име умишлено спестяваме.

Защото обича да харчи и за… леки жени. От най-евтините, 50 лева на сеанс, допълва той с мотив „все пак съм пенсионер, не баровец“.

„Всеки месец давам по 500 лева на децата, за да им помагам. Пенсията ми е 2000 лева. Повече от заплатите им взети заедно.

Ако не им помагам, досега да са напуснали страната и да остана съвсем сам“, казва пък Бекир. Живее скромно в родното си село, няма нужда от излишен лукс.

На месец над 2000 лева до тавана от 3400 лева получават около 35 000 пенсионери в страната, като тези с пенсии от 3400 лева за 762-ма, а над тавана получават 336 човека, сочат данните на НОИ.

Най-ниски са тези, които не са свързани с трудова дейност – военна инвалидност, социални пенсии за старост и инвалидност. Хората с такива пенсии взимат средно по 371,98 лева на месец.

Най-високи са пенсиите в в София – 809,54 лева, а най-ниски в Кърджали – 561 лева. Смолян пък е в „златната среда“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Веско Маринов през сълзи с ефир: Страх ме е да отида у дома, вече никой не ме чака
Next: Турция: Европейците ще луднат по нашия електромобил, създаден е специално за тях

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.