Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богатите пенсионери в Родопите изумиха цяла България
  • Новини

Богатите пенсионери в Родопите изумиха цяла България

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
vsdfvdbdfbgnhgnhg.png

Пари за децата, внуците, пестене за операции, пари за ресторанти, приятели, та дори и… леки жени. Така харчат средствата си „богатите пенсионери“ в Родопите.

Регионът е в дъното в страната по среден размер на пенсиите поради ред причини, но има и десетки, които достигат завидни размери – по 2000 лева на месец. Става въпрос за бивши миньори и енергетици.

 

„Дадох по 20 000 лева на децата, а те дори не ме поглеждат.

Живея сам и си спестявам парите. Имам повече, отколкото работещи хора. Но вече няма сили за забавления“, споделя  85-годишен мъж от село в региона, цитиран от „Родопи voice“.

Цял живот е прекарал в мините. В момента получава по две хилядарки на месец. Но е самотен и няма с кого дори да сподели последните си мигове на радост.

Не така обаче прави друг пенсионер в планината. Вдовецът редовно слиза от селото си до областния град.

„Имах малко дела, проблеми, загубих пари. Но набързо спестих 10 000 лева. Обядвам в ресторанти, черпя приятели като взема пенсията“, казва мъжът, чието име умишлено спестяваме.

Защото обича да харчи и за… леки жени. От най-евтините, 50 лева на сеанс, допълва той с мотив „все пак съм пенсионер, не баровец“.

„Всеки месец давам по 500 лева на децата, за да им помагам. Пенсията ми е 2000 лева. Повече от заплатите им взети заедно.

Ако не им помагам, досега да са напуснали страната и да остана съвсем сам“, казва пък Бекир. Живее скромно в родното си село, няма нужда от излишен лукс.

На месец над 2000 лева до тавана от 3400 лева получават около 35 000 пенсионери в страната, като тези с пенсии от 3400 лева за 762-ма, а над тавана получават 336 човека, сочат данните на НОИ.

Най-ниски са тези, които не са свързани с трудова дейност – военна инвалидност, социални пенсии за старост и инвалидност. Хората с такива пенсии взимат средно по 371,98 лева на месец.

Най-високи са пенсиите в в София – 809,54 лева, а най-ниски в Кърджали – 561 лева. Смолян пък е в „златната среда“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Веско Маринов през сълзи с ефир: Страх ме е да отида у дома, вече никой не ме чака
Next: Турция: Европейците ще луднат по нашия електромобил, създаден е специално за тях

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.