Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богатите украински бежанци напускат вкупом Горна Оряховица, причината е, че
  • Новини

Богатите украински бежанци напускат вкупом Горна Оряховица, причината е, че

Иван Димитров Пешев май 28, 2022
boraogarorrnana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

50 украински бежанци напускат хотел „Амбарица“ – Горна Оряховица, и се връщат в Украйна, пише „Борба“.

Те са предимно от Одеса и столицата Киев, с по-големи финансови възможности и са предпочели воюващата родина срещу мизерно съществуване тук. Още 30 бежанци има настанени в този хотел, но засега не са заявили намерение да го напускат. Те ще продължат да живеят в него само срещу нощувка, а за храната си ще трябва да се погрижат сами.

Изданието припомня, че до края на този месец държавната помощ е в размер на 40 лв. за храна и нощувка, но след 31 май тя се намалява на 15 лв. Освен това решението на правителството е всички бежанци да освободят хотелите заради началото на летния сезон, но явно ще има промяна в нагласите и там, където е възможно, те ще останат, разбрахме от зам. областната управителка Соня Будева.

85-те таврийски българи обаче, които идват от по-бедния район на Запорожието, остават и намерението им е да се установят в Горна Оряховица и да си намерят работа. Доскоро всички те бяха настанени в хотел „Раховец“, но в момента са 76, потвърди Будева. 9 от тях са се изнесли на свободен наем.

От 1 юни компактната група таврийски българи ще остане да живее в хотела срещу нощувка и хранене три пъти на ден, въпреки че помощта намалява на 15 лв. Те вече са се договорили със собственичката на хотела и най-вероятно ще й плащат наем, който със сигурност ще е по-малък от този, ако излязат на квартира.

Всъщност такова бе и желанието им, което те огласиха на пресконференция. За тях нещата наистина се развиват благоприятно, защото се познават помежду си още преди да дойдат в България и не искат да се делят.

Сред бежанците има доста деца, които вече учат в горнооряховските училища, а по-малките посещават детска градина. За таврийските българи интеграцията няма да е проблем, защото знаят езика, а и обичаите ни са едни и същи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ето го Рашко от Пловдив, който отиде на бал с каляска
Next: Президентството заплаши Кирил Петков: Ще ходим на нови избори

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.