Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богат баща заведе сина си при бедно семейство, за да му даде урок, но ето какво се случи
  • Новини

Богат баща заведе сина си при бедно семейство, за да му даде урок, но ето какво се случи

Иван Димитров Пешев декември 11, 2022
bgogoasogoasottt.jpg

Майка Тереза е казала: „Понякога си мислим, че бедността се състои единствено в това да си гладен, гол и бездомен. Да си нежелан, необичан и да знаеш, че никой не го е грижа за теб, е най-голямата мизерия.

Ние трябва да започнем изцелението на този вид бедност от нашите собствени домове.“

 

Мултимилионер завежда първородният си син в беден район, за да му покаже какво означава да си беден и да го научи да цени парите, с които разполагат. Бащата уредил цялото пътуване, дори уговорил едно бедно семейство да отседнат при тях. Те трябвало да прекарат няколко дни в една ферма и да съжителстват с бедното семейство.

Не изпускай тези оферти:

 

След завръщането си в големия и хубав палат, бащата с усмивка на лице, разпитва своя син: „ Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?“ Момчето, с още широка усмивка отговорило: „О, да тате, аз видях“. Продължил бащата: „И какво видя, сине? Какво научи ти от нашето преживяване?“

Момчето нямало търпение да отговори: „ Аз видях, тате, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме един басейн в градината, а те тате, те имаха рекичка, която няма край. Нашето градинско осветление блести когато се стъмва, а те имаха звездите, които блестяха през нощта.

Ние имаме тераса, която гледа към предния двор, а те имаха открити пространства до където погледа ти се простира. Видях тате, ние имаме малък парцел на който е разположен дома ни, а те имаха безкрайни полета, които не можеш да обходиш за ден.“

Спряло за момент момчето и погледнало баща си, той вече нямал усмивката на лицето си, неговото изражение се променило и той бил много умислен.

 

Не спряло дотук детето, продължило с разказа си, за видяното в бедното село при бедните хора: „ Ние си купуваме храна от магазина, а те си я отглеждат сами. Ние имаме ограда около нашия дом, имаме бодигардове, а те имат приятели.“ Бащата на момчето остана вцепенен. И това изречение наистина го довърши: „ Прав си тате, аз видях, ние наистина сме много бедни!“

 

Поуката от този анекдот? Ние, доста често забравяме, че има и други по-важни неща от парите.

Именно това са малките неща, които всеки ден се случват в ежедневието ни и за които не винаги имаме очи, за да ги видим. За едни от нас може един жест, един мил поглед да не значи нищо, но за други може да е всичко.
Истината е, че трябва да се вслушваме и в нашите деца. Понякога едно дете може да ни напомни затова, което наистина има значение в този живот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо Виктория Бекъм яде едно и също ястие всеки ден в продължение на 25 години
Next: Залейте косата с 1 супена лъжица ракия преди лягане: Прави чудеса

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.