Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богат баща заведе сина си при бедно семейство, за да му даде урок, но ето какво се случи
  • Новини

Богат баща заведе сина си при бедно семейство, за да му даде урок, но ето какво се случи

Иван Димитров Пешев декември 11, 2022
bgogoasogoasottt.jpg

Майка Тереза е казала: „Понякога си мислим, че бедността се състои единствено в това да си гладен, гол и бездомен. Да си нежелан, необичан и да знаеш, че никой не го е грижа за теб, е най-голямата мизерия.

Ние трябва да започнем изцелението на този вид бедност от нашите собствени домове.“

 

Мултимилионер завежда първородният си син в беден район, за да му покаже какво означава да си беден и да го научи да цени парите, с които разполагат. Бащата уредил цялото пътуване, дори уговорил едно бедно семейство да отседнат при тях. Те трябвало да прекарат няколко дни в една ферма и да съжителстват с бедното семейство.

Не изпускай тези оферти:

 

След завръщането си в големия и хубав палат, бащата с усмивка на лице, разпитва своя син: „ Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?“ Момчето, с още широка усмивка отговорило: „О, да тате, аз видях“. Продължил бащата: „И какво видя, сине? Какво научи ти от нашето преживяване?“

Момчето нямало търпение да отговори: „ Аз видях, тате, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме един басейн в градината, а те тате, те имаха рекичка, която няма край. Нашето градинско осветление блести когато се стъмва, а те имаха звездите, които блестяха през нощта.

Ние имаме тераса, която гледа към предния двор, а те имаха открити пространства до където погледа ти се простира. Видях тате, ние имаме малък парцел на който е разположен дома ни, а те имаха безкрайни полета, които не можеш да обходиш за ден.“

Спряло за момент момчето и погледнало баща си, той вече нямал усмивката на лицето си, неговото изражение се променило и той бил много умислен.

 

Не спряло дотук детето, продължило с разказа си, за видяното в бедното село при бедните хора: „ Ние си купуваме храна от магазина, а те си я отглеждат сами. Ние имаме ограда около нашия дом, имаме бодигардове, а те имат приятели.“ Бащата на момчето остана вцепенен. И това изречение наистина го довърши: „ Прав си тате, аз видях, ние наистина сме много бедни!“

 

Поуката от този анекдот? Ние, доста често забравяме, че има и други по-важни неща от парите.

Именно това са малките неща, които всеки ден се случват в ежедневието ни и за които не винаги имаме очи, за да ги видим. За едни от нас може един жест, един мил поглед да не значи нищо, но за други може да е всичко.
Истината е, че трябва да се вслушваме и в нашите деца. Понякога едно дете може да ни напомни затова, което наистина има значение в този живот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо Виктория Бекъм яде едно и също ястие всеки ден в продължение на 25 години
Next: Залейте косата с 1 супена лъжица ракия преди лягане: Прави чудеса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.