Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богат мъж, който не е посещавал децата си с години се връща у дома и вижда къщата си разрушена
  • Новини

Богат мъж, който не е посещавал децата си с години се връща у дома и вижда къщата си разрушена

Иван Димитров Пешев април 11, 2023
rucccmnsadnasndas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Майкъл се прибра от едно от многото си командировки и откри, че къщата му е разрушена от торнадо. Тогава всеки от тримата му сина се появи един по един с нещо шокиращо да каже и Майкъл не можеше да повярва.

Майкъл излезе от колата си в Оклахома и беше шокиран от сцената пред него. Няколко души се бяха събрали около къщата му, наблюдавайки изненадващото зрелище пред тях. Нещо се случваше и Майкъл се тревожеше. Не беше идвал вкъщи от години и не можеше да си представи защо толкова много хора са около къщата му. Никой вече не живееше там. Какво става? — зачуди се той, спирайки до паркинг наблизо. аз

Беше нещо по-лошо. Къщата му… беше напълно разрушена.

Къщата се намираше в малко градче, но беше отделно от другите къщи, така че изглеждаше, че няма други щети, освен красивото му имение – домът, в който той бе отгледал тримата си сина след преждевременната смърт на съпругата си Кларис.

Той имаше няколко други имота и децата му – вече възрастни – имаха собствени домове в останалата част на Оклахома. Не се беше връщал в града и не ги беше виждал от години. Но той все още се чувстваше тъжен и шокиран, че това място го няма.

Сърцето му започна да бие и той се притесни за парите, които ще са им необходими, за да го поправят. Със сигурност можеше да си го позволи, но беше загрижен. Внезапно глас отляво прекъсна тревожните му мисли.

„Не се притеснявай, татко. Наскоро продадохме къщата“, разкри първородният му син Стюарт.

Майкъл не можеше да повярва. „Наистина? Леле, синко. Какъв късмет!“ Изпита облекчение, че няма да се притесняват. Въпреки че се чувстваше малко виновен за новия купувач.

Изведнъж отдясно прозвуча друг глас. Вторият му син, Шон, трябваше да направи друго шокиращо изявление.

„Е, всъщност, Стюарт. Купувачът направи само частично плащане. Те определено ще се оттеглят сега“, разкри той.

Още веднъж Майкъл усети как сърцето му бие по-бързо. „О, не. Прав си, синко. Няма начин да купят това сега. Ще трябва да похарчим толкова много пари, за да върнем къщата към предишния й блясък. Купувачите ще поискат своите Парите обратно.“

— Да — съгласи се Шон и стисна устни, докато всички се обръщаха и гледаха щетите.

Другите хора, които стояха около къщата, започнаха да напускат и Майкъл, Стюарт и Шон се приближиха до щетите.

— Е, защо продадохте къщата, момчета? — попита Майкъл, без да знае, че синовете им имат такъв план.

„Никога не си тук, татко. И си помислихме, че ще е по-добре. Разбира се, щяхме да ти дадем парите“, започна Стюарт, ритайки част от отломките наоколо.

Стюарт беше прав. Майкъл ходеше на толкова много командировки годишно, че никога не се прибираше вкъщи.

„Не изглеждаше правилно тази къща да е празна през цялото време. Семейство трябва да живее тук сега“, включи се Шон. „Е, това така или иначе вече е спорно. Ще се обадя на брокера. Те ще трябва кажете на купувача.“

„Това не е необходимо“, нов глас привлече вниманието им. Всички се обърнаха и видяха третия син на Майкъл, Чарлз, който се приближава до къщата и разглежда всички щети. — Аз бях купувачът.

„Какво?“ – каза Майкъл, отново шокиран. Синовете му със сигурност знаеха как да предизвикат емоциите му, но думите на Чарлз бяха най-изненадващи.

„Защо би го направил? Това е и твоята къща!“ Шон се оплака на малкия си брат.

„Исках да го купя от татко. Обичам това място. Изнесох се само защото нашето общество ни кара да се изнесем на 18, но това е… добре… беше, идеалният дом за живеене. Това е най-добрата къща за семейство и мисля, че съм готов да създам свое собствено.

Но помолих брокера да запази името ми в тайна. Исках да го купя изцяло. Знаех, че вие двамата бихте го предложили на по-ниска цена, ако знаехте, Чарлз обясни намеренията си, като пъхна ръце в джобовете си и сви рамене.

Братята му се засмяха на странната ситуация, а Майкъл погледна всеки от тях с умиление. Бяха станали велики хора, почти сами, защото той винаги го нямаше, пътуваше и правеше пари.

Но тогава той се замисли за живота и колко лесно могат да се променят емоциите ти. Можеш да си щастлив в един момент, а в следващия всичко да се промени.

„Добре, имаме много работа за вършене, момчета. Нека се обадим и наемем хора. Ще възстановим тази къща и Чарлз, трябва само да платиш на братята си за нея. Твое е, ако го искаш“, Майкъл заяви.

Братята се ухилиха и кимнаха към баща си.

Какво можем да научим от тази история?

Емоциите са силни. Емоциите на Майкъл преминаха през много промени бързо, когато децата му направиха шокиращи изявления.

Животът може да те изненада. Къщата им беше разрушена от торнадо и те откриха, че Чарлз е бил купувачът. Странно е колко лесно животът създава сюжетни обрати.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщеря, засрамена от майка си, я кара да се преструва на прислужница пред годеника си
Next: Полицаите изпълняват последното желание на възрастна жена да посети сина си на 2000 км, намират само разрушена къща

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.