Безсърдечен хазяин дава предизвестие на жена, която не успява да доплати наема си. Но когато отива на семейна вечеря в дома на сестра си, остава шокиран да я намери там.
Животът е труден, а става още по-труден, ако сърцата на хората около нас са от камък. Даян Селинджър знаеше това. На шестдесет и две години тя беше видяла много повече мрачни дни, отколкото слънчеви, и беше изплакала много сълзи.
Но Даян не беше от жените, които се предават. Всеки път, когато животът я поваляше, тя се изправяше отново, готова за следващата битка. Беше загубила съпруга си преди три години, след което торнадо срината дома ѝ. Но въпреки това тя просто събра останките и започна живота си отначало.
Тя взе спестяванията си и си купи малък магазин за хранителни стоки в приятно градче със среден размер в Мичиган. Мястото беше идеално за нея. Град, достатъчно голям, за да оцени някои от екзотичните продукти, които смяташе да предлага, и достатъчно малък, за да бъде уютен и топъл.
„Уютен и топъл“ можеше да опише цялата общност, но не и хазяина на Даян – Крис Търкъл. Именно от Крис Даян наемаше малкия си апартамент на пешеходно разстояние от магазина си.
Когато нещата се усложнят, е важно да си помагаме.
Що се отнасяше до задълженията си, Даян беше перфектен наемател. Тиха, не нанасяше щети на имота и винаги плащаше навреме. Докато един месец не ѝ стигнаха парите.
Крис размаха пред лицето на Даян парите, които извади от плика, и ги развя демонстративно. „Сто и двайсет долара по-малко, г-жо Салингър.“
Даян се изчерви. „Както ви обяснявах, г-н Търкъл, заради трудностите, които преживяват по-малките бизнеси покрай COVID… Ами… удължих срока за плащане на някои нуждаещи се семейства… И този месец ми липсват малко пари. Но вие знаете, че ще ви ги платя! Ще ви дам тези 120 долара след две седмици…“
„Ако сте склонна да фалирате, правейки се на Майка Тереза, това е ВАШ проблем“, сряза я Крис. „Аз, г-жо Салингър, съм бизнесмен, не благотворителна организация! Искам да напуснете до края на седмицата!“
„Но, г-н Търкъл…“ – опита се да възрази Даян. „Става дума само за една седмица и няма да се повтори!“
„Веднъж се случи и това ми стига, г-жо Салингър. ВЪН!“ – каза Крис студено и ѝ обърна гръб, излизайки. Чувстваше се напълно в правото си. Беше виждал магазина на Даян, който привличаше клиенти постоянно.
Винаги се виждаха хора, които влизаха и излизаха със срещуположни чанти, пълни с апетитни продукти. Той беше чул, че и деликатесният ѝ щанд е изключително популярен. „Недостиг на пари, а?“ – промърмори със сарказъм. „Тя просто се възползва!“
Крис се прибра у дома, за да се приготви за вечерята в дома на малката си сестра. Ванеса му беше най-любимата сестра и той често се тревожеше за нея. Тя се беше омъжила за човек, който непрекъснато беше без работа, и след развода Ванеса работеше на две места, за да свързва двата края.
Крис ѝ беше предлагал да даде на 16-годишния ѝ син работа през почивните дни, но Ванеса винаги отказваше, изчервявайки се. „Всичко е наред, Крис“, казваше тя. „Ще се справя!“ Но Крис беше забелязал тъмните кръгове под очите ѝ и колко е отслабнала.
Поводът беше рожденият ден на племенника му, затова Крис сложи банкнота от 20 долара в плик и го пъхна в джоба на сакото си. После излезе и извървя три преки до къщата на Ванеса.
Почука на вратата и Ванеса го посрещна с радостна усмивка. Изглеждаше по-спокойна и доста по-щастлива. Каквото и да готвеше за вечеря, ухаеше невероятно и събуди апетита му.
„Здравей!“ – поздрави я той, целувайки я по бузата. „Къде е рожденика?“
„Горе е, играе на видеоигри с Даян!“ – усмихна се Ванеса. „Влизай!“ После се обърна към стълбите и извика: „Джос, Даян, идвайте! Време е за вечеря!“
За ужас на Крис, се появи г-жа Салингър – наемателката, която току-що беше изгонил от апартамента си – и очевидно се разбираше чудесно както с племенника му, така и със сестра му! Даян също беше шокирана да види Крис, но реагира изключително спокойно.
„Здравейте“, усмихна се тя. „Приятно ми е да ви видя. Не знаех, че сте брат на Ванеса…“
Крис се изчерви и прочисти гърлото си. „Ъъъ… Да, аз съм по-големият ѝ брат… нали знаете…“
„Хайде, всички!“ – провикна се Ванеса. „Печеното ще изстине!“
„Печено!“ – възкликна Джос. „Това ми е любимото… Но, мамо, знам, че ти плащат чак другата седмица! Как си позволихме това?“
Даян се усмихна на Джос и потупа ръката му. „Недей да се притесняваш за това“, каза. „Кредитът на майка ти при мен е отличен. Мирише чудесно и аз съм гладна!“
Крис се наведе и попита тихо: „Да не би Ванеса да е човекът, на когото помагаш?“
Даян се усмихна. „Една от тях е“, отвърна тя. „Може би не ви е казала, но преди няколко седмици остана само с едно работно място, така че ѝ помагам, докато отново стъпи на крака.“
Крис усети как го залива вълна от срам и му пламват бузите. „Съжалявам за… това, което стана… Но защо Ванеса не дойде при мен?“
Даян се усмихна меко: „Знаете ли, всички имаме своята гордост. Ванеса иска да се справи сама и да отгледа момчето си. Помощ от приятел е едно, но да си бедният роднина, който проси милостиня, е съвсем друго.“
Крис прошепна: „Какво ще кажеш за следното – от днес нататък апартаментът ти е на половин цена. Нека го наречем инвестиция в благоденствието на града и на сестра ми!“
До края на вечерта Крис откри, че Даян е прекрасна и забавна жена и че искрено му харесва компанията ѝ. Тази нощ погледът му към общността и към хората около него се промени. Реши да последва примера на Даян. Реши да подаде ръка за помощ.