Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богородица се яви в Черепишкия манастир
  • Новини

Богородица се яви в Черепишкия манастир

Иван Димитров Пешев април 21, 2023
dasdaskykasiyaskyaso.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Игуменът я вижда върху дърво за огрев

Невиждано чудо се случи в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ в навечерието
на Великден!

Образите на Богородица и Младенеца се явиха върху цепеница, която била приготвена
за горене. Игуменът на обителта отец Йоаникий успял да види нарязаното и нацепено
за огрев дърво буквално секунди преди да го хвърли в камината.

Уникалната история разкри пред „България Днес“ занаятчията Мирослав Илиев от
съседното село Зверино, който помага с труда си в манастира край река Искър, родил
незабравимия образ на баба Илийца в творбата „Една българка“ на Иван Вазов.

„През миналата 2018 г. са докарани дърва за огрев в манастира като дарение от
Цветан Язовеца от село Ребърково. След нарязването им от игумена Йоаникий заедно
със Здравко от с. Зверино и послушника Габриел дървата са нацепени и грижливо
подредени.

 

Докато са цепени и подреждани, никой не е обърнал внимание или забелязал
образа на Божията майка“, споделя пред вестника занаятчията Мирослав Илиев, който
при всеки удобен момент е в светата обител като ценен помощник на игумена.

 

Дървата едно по едно започват да се ползват за отопление на Божия храм в зимните
студове. Докато идва редът на необичайната цепеница.

„През студения период на зимата игуменът на манастира решил с тези дарени дърва
да поддържа печката в столовата на манастира. Без да обръща внимание, взема една
цепеница, завърта я, за да може да влезе в печката, и тогава вижда образа на Света
Богородица“, споделя още Илиев.

Виждайки образа на Божията майка с Младенеца, игуменът отец Йоаникий ахва. „Истинско
чудо, което идва неслучайно“, споделя пред „България Днес“ Божият служител.

Истинско въодушевление и възторг от свещената находка изпълва душите както на
монаха, така и на Мирослав Илиев, който веднага се заема с реставрацията на дървото.

На място пристига и един от най-добрите краеведи и познавачи на историята, културата
и традициите на цялото Искърско дефиле Борис Кръстев, който също се поклонява
пред чудотворния лик и го заснема.

Ясно се вижда от фотографиите как дървото е рязано с моторна резачка. Сякаш по
Божий промисъл машината е минала от горната и долната страна на Богородица и Божия
син, без да ги засегне. Истинско чудо е, че при рязането мъжете не са забелязали
сакралните образи, но въпреки това не са наранили фатално издълбаните в ствола
на дървото по необясним начин ликове.

Засегнати са единствено части от ореола на Богородица и сина Божий от двете страни.
Така става ясно, че има още две части от дървото, които са останали неоткрити,
за да се запълни целият образ на невижданата икона дърво.

„След този случай игуменът на Черепишкия манастир започва да преглежда всяко
дърво, преди да го сложи в печката. Така след около 20 дни открива втора част
от иконата“, разказва още Мирослав Илиев.

След среща с Цветан Язовеца от Ребърково станало ясно, че дървото е от вида ясенолистен
явор. След като кората паднала, Миро забелязал, че образът започва да потъмнява.
Предполага се, че дървото е много старо.

 

Ясенолистният явор достига 25 метра височина и е широколистно дърво с произход
Северна Америка. Видът е разпространен в много широк географски диапазон извън
родината си – чак до Австралия.

В България освен като често срещано улично и парково
дърво той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде.

Дървата са нарязани от Цветан Язовеца от горска местност съвсем близо до друг
манастир наблизо – Тържишкият „Св. пророк Илия“, или по-известен като Струпешки.

„По този начин едно от дърветата, което е отрязано за огрев и върху което са
открити образите, е било съвсем наблизо до нашия манастир“, сподели пред вестника
кметът на с. Старо село Сашо Костов, в чието землище попада Струпешката света
обител.

И добавя: „Това е истинско чудо и знамение, и то точно преди Великден. За мен
това е благодат, промисъл и знак към хората да се обърнат към Бог и Божията майка“.

Убеден в Божия промисъл на невижданата досега находка е също и игуменът на Струпешкия
манастир отец Цветан.

„Затова е чудо, защото е необяснимо. Показва ни, че Бог съществува“, категоричен
бе пред „България Днес“ Божият служител малко след като е извършил маслосвет в
светата обител.

Цепениците от ясенолистния явор с чудотворните изображения се реставрират от
Мирослав Илиев. След като отрязаното дърво стане готово, се очаква Врачанският
митрополит Григорий да го освети и да бъде изложено за поклонение пред миряните
вероятно в музея на манастира или в църквата.

Чудо и в Струпешката обител

Истинско чудо се случва и в Струпешкия манастир, в близките околности на който
се намира дънерът на отрязаното за огрев дърво с ликовете на Богородица и сина
Божий.

„Преди около половин година в обителта дойде жена от село Кунино до Роман. Предишната
нощ сънувала мъж на кон в небесата, който й казал да дойде в Струпешкия манастир
и да й чета молитви за здраве. Разказвайки ми за съновидението, аз й отговорих
– това е нашият закрилник свети Илия“, споделя пред вестника отец Цветан.

Жената имала здравословни проблеми и други несгоди. След като свещеникът прочел
молитва за здраве, кунинчанката почувствала облекчение на болежките. „Поредното
чудо“, категоричен е Божият служител.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки ден възрастна дама вижда малко момче да чисти боклука пред къщата й
Next: Моля, споделете! Млад баща пое към България, 24 часа няма връзка с него

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.