Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бог да ни пази: Роден професор съобщи за много тревожна ситуация с българите
  • Новини

Бог да ни пази: Роден професор съобщи за много тревожна ситуация с българите

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
asdcdsvdfbfgfbgfb.png

Над 30 % от българите не четат въобще, ситуацията е меко казано тревожна. Това коментира пред Дарик радио проф. Александър Кьосев, преподавател по културна история на модерната епоха.

Според него за да има по-добро обучение по четене, първо то трябва да се отдели от културната история.

 

За да могат младите да изпитат удоволствие от четенето, то трябва да спре да бъде задължително, защото всичко задължително ги отблъсква.

Солидна воля за реформа няма. Корабът потъва бавно и ситуацията с добрите читателски практики е меко казано тревожна“, обясни проф. Кьосев.

По думите му когато едно литературно произведение стане „вайръл“, хората го четат.

„Липсва въобще литературна критика, нейното място е празно. Контактът между първичния текст и първичния възприемател е директна. Много е трудно да има критика, защото нейното място е заето от блогъри и хора, които са много активни в електронна среда“, каза още преподавателят по културна история на модерната епоха.

Според проф. Александър Кьосев постижимата реформа в образованието е в училищата да влязат млади учители, които да бъдат задържани там.

„Заплатите бяха вдигнати, но младите отиват в училищата, изкарват 1-2 години там и напускат. Може би защото усещат училището като една мухлясала среда, в която те не могат да се реализират. Ролята на учителя трябва да нарасне рязко и с възможност за много по-голяма свобода на отделния учител“, коментира още проф. Кьосев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ники Кънчев потресе България с думите си към майка на участник в Стани богат
Next: България ще има нова авиокомпания, самолетите ще летят до…

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.