Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов изсипа тоталната политическа бомба преди дългия уикенд: България изнася оръжие за Украйна
  • Новини

Бойко Борисов изсипа тоталната политическа бомба преди дългия уикенд: България изнася оръжие за Украйна

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
baoboaboaiba.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Аз съм убеден, че оръжие за Украйна се изнася, обяви на брифинг лидерът на ГЕРБ и експремиер Бойко Борисов. Ние не сме против това, против сме, че в парламента са двулични. След нападението на Путин в Украйна, това е единственият начин това да се спре, коментира Борисов.

Той изтъкна, че с гласовете на ГЕРБ, ДБ, ПП, ДПС решението за изпращане на оръжие за Украйна може да бъде прието в парламента. “Явно не го вкарват, защото не им изнася”, коментира бившият премиер. Вкарайте го и решете въпроса, поне пред евроатлантиците да изглеждаме сериозно, каза Бойко Борисов и изрази мнение, че парламентарен правилник вече не съществува.

През последните два месеца, от 20 февруари до 13 април, т.е. горе-долу в рамките на войната в Украйна, България е изнесла оръжия и боеприпаси за 316 милиона евро. За същия период на миналата година износът е бил за 117 милиона евро, тоест износът е 3 пъти повече и е от нас към контрагенти, за които не се знае накъде препращат оръжието. Това обяви от своя страна председателят на МГЕРБ Георг Георгиев по време на брифинга.

По-рано днес премиерът Кирил Петков публикува позиция във Фейсбук във връзка с противоречието в коалицията по темата за изпращането на оръжия за Украйна. Министър-председателят призова ДБ и БСП да не излизат с ултиматуми и да съдействат за постигане на единна позиция в управляващата коалиция.

Той очерта “червените линии” между партньорите за оръжейно подпомагане на Киев: “По темата за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, от една страна имаме БСП, за които пращането на такава помощ е червена линия, която не могат да си позволят да прекрачат. От другата страна имаме ДБ с червената линия, че България е изправена пред исторически момент и трябва директно да изпраща въоръжение в Украйна”.

Според Борисов обаче, от статуса на премиера не се разбира нищо. “Какво ни казва той – за някакви разделителни червени линии. То вече всичко е червено, така че не виждам как на червеното червените линии се виждат”, каза лидерът на ГЕРБ.

Той обърна внимание, че в публикацията си Петков иска единство, а ГЕРБ са готови да помогнат заобикалянето на БСП за доставката на оръжия в Украйна, като даде гласовете си при гласуване в пленарната зала.

Малко след Фейсбук статуса на Кирил Петков, темата коментира в социалната мрежа и началникът на кабинета Лена Бориславова. “Изправени сме пред избора дали искаме в този момент да минем през червените линии на един от двамата коалиционни партньори (БСП и ДБ, бел.ред.)”, заяви Бориславова.

По време на брифинга в централата на ГЕРБ Бойко Борисов коментира и гласуваната в парламента великденска ваканция на депутатите. “В същото време тези хубавци си гласуваха 10 дни ваканция. И си заминаха. Не включиха нито офшорките, нито Украйна, нито тока, нито каквито и да били цени. Отидоха да си почиват със скъпо платените от данъкоплатеца нови BMW Серия 7, вместо да ходят пеша.”

Бившият премиер изрази недоволство и от отказа на Народното събрание да допусне за изслушване украинския външен министър Дмитро Кулеба.

Борисов посочи, че гледал как Христо Иванов и Атанас Атанасов “мигаха с мигличките там, скрити зад гърба” на украинския външен министър Дмитро Кулеба. “Ходите да хвърляте срещу областния управител на ИТН червена боя, защо се унижавате, нямате ли ценности? Нали нашите партии, които сме в синьо, сме на авроатлантическите ценности”, каза Борисов и добави:

“Кулеба е няколко дни в България. Депутатите се занимаха с всичко друго, но не и с важното за българите и международната общественост. Той стоеше в килера, в кулоара и те не приеха искането ни да говори пред парламента. Три-четири дни Кулеба се върти като сираче в парламента.”

По думите му Корнелия Нинова е “много по-мъж”: “Тя неслучайно ме канеше да се разбираме по мъжки”.

Борисов коментира и растящите цени в България. Нарастват “като великденски козунак”, посочи лидерът на ГЕРБ.

Всичко след тези заеми, след всички корупционни договори, с тези високи цени – всичко надолу лети. Това си избрахме. Аз съм солидарен с народа, но ние трябва да излезем и да кажем – грабят ви, крадат ви, каза още Бойко Борисов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Светът плаче: Ален Делон с последни думи преди евтаназията
Next: Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.