Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов направи шокиращо изказване, в което говори и за покойния Алексей Петров
  • Новини

Бойко Борисов направи шокиращо изказване, в което говори и за покойния Алексей Петров

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
gfdhdfhretert.png

Бойко Борисов стана първият лидер от подкрепящите правителството партии, който потвърди слуховете, че Алексей Петров е участвал в разговори преди съставянето на кабинета.

„Алексей Петров беше близък с бащата на Кирил Петков и тях и като всички нас търсеше варианти да се направи нещо стабилно след пет поредни избора. Срещи сме провждали с него, той с тях, за да може да има дори някакво крехко доверие“, коментира лидерът на ГЕРБ в кулоарите преди първото заседание на парламента в новия политически сезон.

Борисов заяви, че не е обещавал ръководния пост в ДАНС на Петров, но не знае дали някой друг не го е правил.

И напомни, че „партията на промяната“ носи цялата отговорност за назначенията. По думите му, кадровите назначения, така или иначе се правят, а в момента трябва да се овладеят цените и инфлацията.

„Ние, както каза Кирил Петков, имаме 10 зам.-министри от сигурно 60, имаме един министър – вицепремиер от 18 или 19. Да, ние подкрепяме, във важните неща дори сме водещи, но по другите теми – Денков и вътрешният министър трябва да говорят с президента и да уговарят министрите“.

„Този нов сезон трябва да променяме конституцията, да приемем КПКОНПИ, да пуснем Плана за възстановяване и да напреднем достатъчно по Шенген и еврозоната и да приключим с тези теми. Смисълът да направим правителство беше този. Ако някой има толкова голям зор от кадрови назначения, той ги прави. Имаме и критики. Имал съм критики и към правителствата, които съм управлявал. Няма идеални неща, трябва да се работи“, добави Борисов.

„Ние не сме се събрали, защото се харесваме или обичаме, събрали сме да свършим пет-шест неща“, обобщи той за конфигурацията на властта.

Лидерът на ГЕРБ отхвърли обвиненията за „Турски поток“ и обобщи, че е защитил българския интерес с изграждането му.

„Считам, че Балкански поток във времето, когато Турция и Гърция направиха всичко възможно да изолират България от трасетата за пренос на газ, ние успяхме да се преборим и да си направим Балкански поток“, каза бившият премиер.

„И в момента е печатница на пари“, каза за газопровода Борисов, като уточни, че от това влизат милиони левове в джоба на българина.

„И ако това е лошо и ако трябва да се обяснявам защо не е в Гърция, защо не е в Турция, аз не съм национален предател“, разгневи се Борисов. И подхвърли на медиите да проверят бил ли е министър Андрей Цеков в Москва, или не. „Не знам, но се съмнявам, че е бил“, добави лидерът на ГЕРБ и каза още, че когато журналистите пазследват това, тогава да питат него по въпроса.

Борисов каза, че антикорупционното законодателство ще влезе за объждане в НС още следващата седмица. Коментира и казуса с поисканото отстраняване и последвалата оставка на главния секретар на МВР и обобщи, че той вече е решен.

„Президентството е сериозна институция и надали ще си сложат проблем на главата и ще държат главен секретар, с когото правителството да се оправдава за всички проблеми с престъпността. Мисля, че ще има нов главен секретар, защото от друга страна не е редно едно правителство да не може да направи всичко, в което вярва“, каза лидерът на ГЕРБ, попитан за импийчмънт на Румен Радев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е новият млад мъж до Деси Стоянова, Жоро Тошев си каза всичко за него
Next: Боряна Калейн: Завинаги ще помня Световното във Валенсия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.