Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов направи шокиращо изказване, в което говори и за покойния Алексей Петров
  • Новини

Бойко Борисов направи шокиращо изказване, в което говори и за покойния Алексей Петров

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
gfdhdfhretert.png

Бойко Борисов стана първият лидер от подкрепящите правителството партии, който потвърди слуховете, че Алексей Петров е участвал в разговори преди съставянето на кабинета.

„Алексей Петров беше близък с бащата на Кирил Петков и тях и като всички нас търсеше варианти да се направи нещо стабилно след пет поредни избора. Срещи сме провждали с него, той с тях, за да може да има дори някакво крехко доверие“, коментира лидерът на ГЕРБ в кулоарите преди първото заседание на парламента в новия политически сезон.

Борисов заяви, че не е обещавал ръководния пост в ДАНС на Петров, но не знае дали някой друг не го е правил.

И напомни, че „партията на промяната“ носи цялата отговорност за назначенията. По думите му, кадровите назначения, така или иначе се правят, а в момента трябва да се овладеят цените и инфлацията.

„Ние, както каза Кирил Петков, имаме 10 зам.-министри от сигурно 60, имаме един министър – вицепремиер от 18 или 19. Да, ние подкрепяме, във важните неща дори сме водещи, но по другите теми – Денков и вътрешният министър трябва да говорят с президента и да уговарят министрите“.

„Този нов сезон трябва да променяме конституцията, да приемем КПКОНПИ, да пуснем Плана за възстановяване и да напреднем достатъчно по Шенген и еврозоната и да приключим с тези теми. Смисълът да направим правителство беше този. Ако някой има толкова голям зор от кадрови назначения, той ги прави. Имаме и критики. Имал съм критики и към правителствата, които съм управлявал. Няма идеални неща, трябва да се работи“, добави Борисов.

„Ние не сме се събрали, защото се харесваме или обичаме, събрали сме да свършим пет-шест неща“, обобщи той за конфигурацията на властта.

Лидерът на ГЕРБ отхвърли обвиненията за „Турски поток“ и обобщи, че е защитил българския интерес с изграждането му.

„Считам, че Балкански поток във времето, когато Турция и Гърция направиха всичко възможно да изолират България от трасетата за пренос на газ, ние успяхме да се преборим и да си направим Балкански поток“, каза бившият премиер.

„И в момента е печатница на пари“, каза за газопровода Борисов, като уточни, че от това влизат милиони левове в джоба на българина.

„И ако това е лошо и ако трябва да се обяснявам защо не е в Гърция, защо не е в Турция, аз не съм национален предател“, разгневи се Борисов. И подхвърли на медиите да проверят бил ли е министър Андрей Цеков в Москва, или не. „Не знам, но се съмнявам, че е бил“, добави лидерът на ГЕРБ и каза още, че когато журналистите пазследват това, тогава да питат него по въпроса.

Борисов каза, че антикорупционното законодателство ще влезе за объждане в НС още следващата седмица. Коментира и казуса с поисканото отстраняване и последвалата оставка на главния секретар на МВР и обобщи, че той вече е решен.

„Президентството е сериозна институция и надали ще си сложат проблем на главата и ще държат главен секретар, с когото правителството да се оправдава за всички проблеми с престъпността. Мисля, че ще има нов главен секретар, защото от друга страна не е редно едно правителство да не може да направи всичко, в което вярва“, каза лидерът на ГЕРБ, попитан за импийчмънт на Румен Радев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е новият млад мъж до Деси Стоянова, Жоро Тошев си каза всичко за него
Next: Боряна Калейн: Завинаги ще помня Световното във Валенсия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.