Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов се разбесня
  • Новини

Бойко Борисов се разбесня

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
raozbennbesss.jpg

Днес ДБ се обяви категорично срещу възстановяване на преговорите с „Газпром“. Ура, другари, браво. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на извънреден брифинг в централата на партията.

„От „Газпром“ и „Лукойл“ българите губят по 20 милиона на ден да приемем проектозакон и като приемем в парламента да го гласуваме за 100% диверсификация от „Газпром“.

Асен Василев заяви на 2 юни, че България никога няма да преговаря с „Газпром“ и ние се зарадвахме. Август месец казва: „Ако „Газпром“ могат да дадат евтин газ, защо не“. Цената на газа, която ние оставихме през май 2021 година е 37 лв. и 71 стотинки. Тя е на базата на дългосрочни договори, приети от ЕК. Слушате ли внимателно? През август 2020 беше 18 лв и 67 ст.“, допълни той.

„През август 2022 година е 200 лв. и 16 стотинки и не ми говорете, че това е и навън, защото ще ви отговоря и на този въпрос. Това, уважаеми Христо Иванов и Атанас Атанасов, ни доведе Промяната. Хаос и разруха“, заяви Борисов.

Не изпускай тези оферти:

„Кирил Петков каза, че не са искали да подпишат договорите, за да дадат шанс на следващия кабинет да направи оценка. Чакайте, бе, нали служебния кабинет не трябваше да прави нищо, освен честни избори и им оставяте най-важното за държавата да го правят те. И ще ви кажа защо са го оставили.

Той още повече си признава умисъла, което са няколко състава на престъпление в държава, в която Бойко Рашков не е министър на вътрешните работи. Той казва: „7-те танкера бяха 30 долара по-евтини от тези европейските цени“, припомни лидерът на ГЕРБ.

„Ние смятаме, че лице назначено на длъжност министър-председател не може да действа по непредпазливост, а само по умисъл“, допълни го Чолаков.

„Така, Петков каза: „Не искахме да ги подпишем, струваха с 30 долара по-малко“. Това се измерва със стотици милиони към днешна дата. Тогава искам да попитам ДБ защо категорично против договори с „Газпром“. Ние казваме и „Лукойл“. Какво стана с „Лукойл“? Защо руският петрол, който по същия начин ощетява държавата, е добър за „Да, България“, попита Борисов.

„Има действащ договор на най-добрата цена, влизаш и го разрушаваш, както направиха ПП-тата. В същото време толерираш руския петрол. Продължавам нататък – цената, която е по нашия договор е ниска, а през посредниците на Кирил и Асен е висока. Така „Газпром“ печели два пъти.

Веднъж от цената, която си е и второ, убеден съм, че посредниците разпределят остатъка от 40-50 лв. Вие разбирате ли за какви пари става въпрос? „Газпром“ дава на посредника, а той дава на България. Как разпределя посредника, сигурно ще разберем след 1-2 години и пак ще има „Магнитски“, смята лидерът на ГЕРБ.

Той заяви, че вторият умисъл на ПП е това, че не са организирали слотове.

„Знаете, че втечнения газ не могат да си го донесат в джоба. Благодарение на нас са резервирани половин милиард газ на Александрополис. Къде е решението на МС, където те резервират капацитет да докарат 7 танкера. Вие не ги питахте. Резервирахте ли, както Петков казва, паркинг? Това са състави на престъпления и понеже разследващо е Вътрешно министерство се надявам след чадъра от Бойко Рашков да бъдат зададени тези въпроси и понеже бяха гласовити, направиха куп самопризнания за умисъла, в който действаха“, каза Борисов.

„Призовавам служебното правителство незабавно да резервира слотове. Незабавно трябва да се реши стратегическият въпрос за зимата. „Да, България“ хубаво се отказват с две ръце от „Газпром“. Да направят един търг на Балкански поток и ще докарат компании. Но това могат знаещи и можещи хора да го направят.

Не да ми се жалват кой пенсионер къде се е оттеглил, защото парапета се клател. Като гледам в САЩ и президента и други са на пенсионна възраст. Колегите от ДБ, които истински уважаваме, вчера подадоха жалба срещу решение на ЦИК за машинното гласуване. Ма, браво бе, Христо. От две години го повтаряме.

Изведнъж писнахте, че имат кода от софтуера за гласуване. Нали преди година и половина ни отказахте и не искахте и квитанции да броите? Защо? За да са пред нас“, разгневи се той.

Радваме се, че ДБ ни подкрепят за „Газпром“, призоваваме се да напишат и „Лукойл“. Това, което жалят, ще го жалим и ние, защото измамата продължава. Те искат още 200-300 милиона да излязат от България“, завърши той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно: ГЕРБ свалят доверието си от Дани Каназирева
Next: Жесток скандал! Ексдепутат от ДБ крещи за газа от Русия, синдикалистка му запуши устата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.