Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов се развихри срещу Петков. Каза кога отиваме на предсрочни избори
  • Новини

Бойко Борисов се развихри срещу Петков. Каза кога отиваме на предсрочни избори

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
bbobibikb.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се пусна на живо във втория ден на Великден. Той е на посещение в гр. Шипка в храм “Рождество Христово”. Борисов поздравяваше хората с „Христос Воскресе“.

Група журналисти поискаха от него да им отговори на няколко въпроси, но той каза, че първо ще се види с владиката.

Първо на всички „Христос Воскресе“, второ да благодарим на владиката, на Синода, че винаги са били стожер на духовността, църквата тук щеше да падне, ние дадохме, но днес за пари няма да говорим. Трето не маловажно – България е единствената държава, където правителството, светият синод и владиците не затвори нито една църква. Тогава направихме възможно, че църквите, католическите храмове, а и джамиите не затвориха и отслужиха каквото пише в светото писание.

Петък, когато хората се мушкат под масата, го направихме неработен ден. Мисля, че църквата го оцени. Но в него ден като се замисли човек какво са правили на Господ – мушили са го с тръни, измъчвали са го, карали са да го да си носи кръста. Приятелите му го предали за 30 сребърника“, припомни Борисов.

Той коментира и планираната визита на Кирил Петков в Киев.

„Президентът Зеленски най-ясно каза да отидат тези, които имат с какво да му помогнат, а не за сълзливи селфита. Ние и сега даваме много оръжие. Българската промишленост произвежда много оръжие, но както всички – задкулисно. Изнасяме оръжие в пъти в повече от преди. Не случайно БСП мълчаха, защото с техен подпис става. Това е лицемерие, двуличие и те трябва да си отидат“, заяви Борисов.

На въпрос дали върви България към предсрочни избори, той коментира, че това е най-правилното. „Преди казваха ще правим избори до дупка, докато дойдохме ние. Сега изведнъж било лошо за държавата. Лошо е да има такова лошо управление“, отсече Борисов.

По повод Северна Македония, лидерът на ГЕРБ смята, че управляващите искат да продадат историята. Той избори и още сфери, в които управляващите не се справят.

„ГЕРБ е опозиция. Ние може да поискаме веднага вот на недоверие. Българите трябва да разберат до край какво са си избрали. Ако не е сега, ще е след месец-два. Те не могат да продължават до безкрай. Те се провалиха във всички области. В момента това, което правят, е да ограбят енергетиката и да поставят следващото управление във финансова безизходица“, заяви премиерът.

При ГЕРГБ нямаше да дам да се вдигне токът, да се вдигне газта, и да се случи това с горивата, при положение, че има рафинерия в България и руският газ е най-евтин. Колко струваше едно агне 120-30 лева, сега е 300-400 лв

Борисов засегна и визитата на Кирил Петков Царево, където бе съобщено, че ще инспектира щетите по църквата от земетресение, за което обаче местните хора не знаеха.

„А не като Петков да ходи на края на България да търси една пукнатина. Дано да е намерил и да я оправят. Една пукнатина пак е нещо“, коментира още лидерът на ГЕРБ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Завиват с бронирано одеало Кирил Петков в църквата. От кого го е страх?
Next: Всеки трябва да го знае! Ето какво ТОЧНО означават последните 4 цифри от вашето ЕГН

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.