Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов с мълниеносен коментар след избора на Рашидов, мрежата прегря от коментари
  • Новини

Бойко Борисов с мълниеносен коментар след избора на Рашидов, мрежата прегря от коментари

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
rashasihiashoas.jpg

Разумът надделя! Пръв сред равни – Вежди Рашидов! Той живее така, така и ще работи! Това написа лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, след като депутатите избраха Вежди Рашидов за председател на Народното събрание.

Вежди Рашидов от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС бе избран за председател на 48-то Народно събрание. „За“ бяха 139, „против“ – 73, 27 депутати се въздържаха.

Той бе номиниран от четири парламентарни групи – на ГЕРБ-СДС, ДПС, „БСП за България“ и „Български възход“. Кандидатурата на най-възрастния в този парламент народен представител бе обявена от лидера на левицата Корнелия Нинова.

Още политика:

Не изпускай тези оферти:

„Очаквам народните представители да изпълнят дълга си към българските граждани и държавата и да конституират парламент. Защото проблемите, които трябва да се решават, са много. Много закони чакат, важни държавни органи – ВСС, БНБ, работят в непълен състав или с изтекъл мандат, ако така продължаваме, ще доведем държавата до пълен блокаж“. Това заяви в Брюксел президентът Румен Радев, който участва в заседанието на Европейския съвет.

Държавният глава каза, че може да връчи мандат за съставяне на правителство, едва когато има структурирани парламентарни групи.

„В тази дълбока криза служебното правителство категорично няма да повдига темата и да работи за това българските граждани – битови потребители, да отидат на свободния пазар на електрическа енергия“, заяви още Радев. Той изрази надежда следващото редовно правителство също да работи в тази посока.

Президентът коментира и решението на Нидерландия да блокира за пореден път присъединяването на България към Шенген. Нидерландският парламент прие резолюция, в която се казва, че не трябва да гласува за присъединяването на двете държави към Шенгенското пространство.

„Имахме задълбочен разговор с Марк Рюте. Много е важно да се знае, че в парламента на ЕС само четирима депутати от Нидерландия гласуваха против присъединяването на България към Шенген, а останалите 15 евродепутати от Нидерландия гласуваха „За“, обясни Радев.

Той подчерта, че чешкият премиер Петър Фиала се е ангажирал през декември Чешкото председателство да работи по всички процедурни механизми, така че да се търси решение по този въпрос.

По отношение на заседанието на Европейския съвет тази нощ, президентът заяви, че са взети решения от най-общ политически характер.

„Необходим е общ подход в две направления – решение за съвместно закупуване на газ от страните членки на ЕС на доброволен принцип и въвеждането на динамичен ценови коридор при транзакции с газ, както и таван на цената на газа, когато той се използва за производство на електрическа енергия“, допълни Румен Радев.

По думите му най-важното е решение, че, ако дадена държава членка се чувства застрашена, че това ще накърни нейните интереси, ще се върне отново темата в Съвета.

Важна е защитата на домакинствата, на бизнеса, на най-уязвимите, каза още Румен Радев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Божинов: Напуснах Септември, защото вече сме октомври
Next: Мобилните телефони имат функция, която може да ви спаси живота. Малко хора знаят за нея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.