Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов с първа гневна реакция заради Кодгейт
  • Новини

Бойко Борисов с първа гневна реакция заради Кодгейт

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
rewgsfdgfvfdfdgfd.png

Няма да коментираме дали е вярно, аз не разбирам от кодове. Как щяхте да реагирате вие, ако бяха видели Томислав Дончев да снима кодовете? Никой не го е карал да ходи да снима, а след това да ни обвиняват нас.

Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти.

 

„Ние нямаме кодовете. 4-5 човека от ПП обясняват, че знаят какви ще са резултатите от изборите. И преди сме го преживявали. Всички социолози ни даваха преднина и накрая ПП победиха.

Как става това? Всичко това ни кара да бъдем мнителни. Аз се обръщам към хората, да отидат да гласуват, защото това е единственият демократичен начин на избор.

„Това е „Кодгейт“. Не мога да разбера как той кореспондира с ГЕРБ, ДПС и мен. От обед ги призовавам да отхвърлим ветото, да приемем ПВУ.

Следобед получаваме упреци. Не мога да разбера с какво ги предизвикахме. Провеждаме си кампания, надъхваме хората – всичко си е в рамките на реда“, подчерта той.

Лидерът на ГЕРБ закрива кампанията на ГЕРБ под знака на огромния скандал с кодовете на машините за гласуване, който гръмна днес.

Няколко минути преди 18 часа, в зала 6 влезе лидерът на партията Бойко Борисов. Той беше придружаван от Десислава Атанасова.

„Нашият председател е бил днес, сега ми разказва какво се е случило така, че по-добре да пиете вода от извора“, заяви Борисов.

Думата взе Десислава Атанасова. „На втория съвет изслушахме г-жа Габриел, която изпълнява длъжността на премиер. Министърът на електронното управление Йоловски каза нещо много интересно – че г-н Кирил Петков и Божидар Божанов, са му оказвали натиск за поръчки за 600 млн. лв.

Ние бяхме повече от 15 човека в тази зала, цялата ЦИК, всички председатели, с изключение на ППДБ.

Всички ще сме готови да сме свидетели. Това е нечуван скандал – мандатоносителят да му оказва натиск“, каза тя.

Няма да коментираме какво е вярно и какво не, не е наша работа, аз не разбирам от кодове. Искам да попитам – как щяхте да коментирате ако бяхте снимали Томислав Дончев да снима и сваля кодове, към демократичните медии се обръщам. Оставам на вас и вашата съвест да го коментирате, допълни Борисов.

„Каквото решение вземе ЦИК, ние се съобразяваме с тях. И аз призовавам да оставят ЦИК и ДАНС да си вършат работата“, призова Борисов.

Никой не го е карал да ходи да снима и да ни обвиняват нас. Ние не сме снимали, ние нямаме кодовете, каза още той.

„Ясно е как ставаме трети. В един запис се говореше за ала-бала, как удрят проекта на Слави и това ни кара да бъдем осторожни и мнителни. И аз се обръщам към хората да отидат и да гласуват, защото това е единственият начин да възтържествува правдата“, заяви Бойко Борисов.

Нямам спомен този министър да съм го виждал някога, нито заместник-министъра, призна лидерът на ГЕРБ.

„Това е “Кодгейт“, как кореспондира той с ГЕРБ и ДПС? За всичко, което сгрешат, почват да се оправдават с ГЕРБ. Като знам записа и как ме арестуваха без никаква свян, може и да има истина. Не мога да разбера с какво ги предизвиках. Водим си кампания с факти, в рамките на реда, с нахъсване на хората“, продължи Борисов.

„Те ако не кажат Борисов, значи нищо не се е случило през този ден. Аз не съм бил, не съм съучастник в нито едно от тези неща и ако министърът е натискан, не виждам защо жертвата трябва да бъде наказана. А другият, дето е ходил да снима, да обясни какво е правил“, изтъкна бившият премиер.

„Нека да видим решението на ЦИК. ЦИК е създаден по времето на Мая Манолова в 45-ото Народно събрание, да не кажат после ЦИК на Борисов. Нямаме нищо общо с ЦИК“, отсече Бойко Борисов.

„Каква ротация? Тук въпросът е как да се реши въпроса със земеделците, енергетиците, как да си приберем парите от „Лукойл“. Те продължават да си смятат ДДС-то като платен данък, но то им се възстановява. Има толкова много неща да се вършат. Довчера вие ме упреквахте, че едва ли не сме подарили София, днес знаят класирането, че сме трети. Не мога да ги разбера каква е тая жажда за власт, мотивите им не мога да разбера, след като сме им дали цялата власт“, завърши Бойко Борисов изявлението си пред журналистите и влезе в препълнената зала 6, която го посрещна с аплодисменти.

 

„След два дни има избори. Местните избори са дори по-важни от националните. Кметът живее до хората и решава проблемите. Нашите кметове, нашите общински съветници, са корените на партията. Ние имаме много здрави корени. Дърво със здрави корени, не може да го събори силният вятър“, с тези думи Томислав Дончев откри събитието.

Той си пожела след два дни българското общество ще се събуди от хипнозата. По думите му, то е било хипнотизирано и му се е обяснявало как идва промяната, която носи благоденствие и щастие. След това Дончев покани на трибуната кандидата за кмет Антон Хекимян.

„Две години и половина държавата буксува. Две години управляват хора, които спират и разделят. Ние не сме от тях. Така не може да се управлява нито държава, нито град“, започна словото си Антон Хекимян.

Той сподели, че от кампанията му станало ясно, че тези хора, визирайки кампанията на Васил Терзиев, мислили, че тя ще мине в говорене за три плочки и няколко бордюра.

Той попита защо са спирали парите за София, за метрото, за канализацията на северните райони, защо не са дали пари за детските градини. „Аз питах всички тези въпроси спонсора на „Промяната“. Отговор не получих“, заяви Хекимян.

„Промяната“ не искаха да носят отговорност и доказаха, че не могат да управляват, отсече Антон Хекимян.

„Софиянци не заслужават сглобка и няма да я получат“, обеща той. И още – припомни, че в столицата има райони, които 8 години са управляни от хора на т.нар. демократична общост и резултатите там да видими и усещани от жителите там.

„Избираме кмет и екип, които могат да работят, да носят отговорност, а не да показват картинки и да крещят в телевизионните студиа“, завърши Антон Хекимян.

„Отново изправени пред избори, надявам се с хартиена бюлетина, ние говорим за това кой какво е постигнал в областните градове, в столицата. Започвам с поздравления към екипа на г-жа Фандъкова и на целия екип от общински съветници на ГЕРБ-СДС. Работа, работа, работа, е не просто слоган“, обърна се към залата Десислава Атанасова – председател на парлманентарната група на ГЕРБ-СДС.

„В днешния ден това е темата – кой се намесва в изборния процес. Преди дни се е намесил преди друг член на кабинета – заместник-министърът на електронното управление. Сега, понеже, някои твърдят, че тези машини са просто принтери, искам да напомня, че нашата група преживя ИК за една нощ, влязъл в сила преди да е обнародван, ако помните, на Разпети петък“, коментира темата на деня Атанасова.

В 18:30 часа, под бурните аплодисменти на залата, на трибуната излезе Бойко Борисов. Той покани до себе си лидера на СДС Румен Христов. Христов заяви, че е сигурен в това, дето ГЕРБ и СДС ще продължат да управляват столицата – така, както са го правили 34 години.

„Частни медии, корпоративни интереси, ние се съобразяваме. Данче, голяма носталгия ме захвана и мен. Едни съм ги правил аз, други после ти. Когато направи София толкова красива, с паркове, градини, носталгия ме захвана, гледах градския транспорт.

Най-младият тролей беше по-стар от мен, помните ги едни стари икаруси. Поздравявам те за пробива при Телевизионната кула, и Западна, Северната тангента, Южната дъга“, обърна се Борисов към Йорданка Фандъкова.

„Един ден слушам как правят детска болница в Горна баня, карах по единственото Околовръстно с 1 км/ч. На какви неща се наслушахме – осем магистрали, пет тунела, лъжата за нищо я нямат. Да, за избори е хубаво нещо да обещаят, но минават години, нито едно от тези неща не става“, продължи той.

„Спомням си времето, когато се кандидатирах за кмет. Бяхме взели две стаи, бяхме с Миро Боршош и едно момиче Ива. Бяха ме свалили от главен секретар.

Почнаха да се събират хора около нас, тогава управляваше Тройната коалиция, страшна сила, минава Татяна Дончева, минава с балони, 40 души, Станишев, целият кабинет, аз там се бях подпрял на една врата и ги гледам.

Агенциите ми даваха, Антоне, четвърто място. На другия ден коридорът жълт, минават царят, Милен Велчев, гледат ме, не ме познават все едно. Викам на Боршош: „Ние един балон нямаме, какво правим?“.

Действително беше смешно. Тогава не знаех какво е флаер, признавам си. Един шадраван нямаше в София, 40-50 детски градини бяха приватизирани и продадени, правиха ми „Боклукгейт“, но ние успявахме и с всеки мандат давахме на софиянция все повече и повече“, подчерта още Борисов.

Той заяви, че няма да коментира скандала от днес с кодовете на машините, но бе категоричен, че от ГЕРБ не са срещу машините и машинното гласуване.

„Ако министърът е притискан, да отива, да казва, да си кажат, притеснителното за мен най-вече е, че това влияе на хората“, изрази опасенията си той.

„С това ала-бала малко се шегувахме, но с това ала-бала, малко ни изкараха будали“, коментира лидерът на ГЕРБ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светльо Иванов сяда на стола на Антон Хекимян
Next: МОН с важна новина за всички ученици. Прочетете какво се случва

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.