Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов: Ще подкрепяме правителството до утре…
  • Новини

Бойко Борисов: Ще подкрепяме правителството до утре…

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
dgfhchcghfghgfjfgjgh.png

Ние ще подкрепяме правителството до утре, когато ще се срещана с актива на партията. Всички плюсове и минуси ще изговорим. Това заяви на полигона в Ново село лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

„Ще търсим начин да разграничим много ясно – това, което подкрепяме, стоим с тях, това, цитирам акад. Денков, „Вадят пари от българските джобове за бензин и нафта, за да се възползва някой в чужбина“, това трябва да го спрем“, категоричен беше той.

 

Борисов присъства на демонстрации на оперативни способности за водене на отбранителна операция на учебен полигон „Ново село“ в рамките на учението „Iron Strike 2023“.

„От 2017 г. започна реалната модернизация на Българската армия. Няма да пропусна министър Каракачанов тогава. Милиарди левове се изсипаха в модернизацията на Българската армия. Мога да напомня първата част на ескадрилата, 8-те самолета F-16 блок 70 и те догодина първият трябва да дойде“, заяви той.

За „Страйкърите“ той благодари на всички партии в парламента, начело с ГЕРБ-СДС, ДПС и „малката част, които са ПП-ДБ, защото малко ме подразни това, че си приписват само успехи“.

По отношение на доклада за „Лукойл“ и мерките, които ЕК ще предприеме спрямо България, той заяви: „Година и половина ни се обяснява как това не е вярно, как това са политически или други закачки. А бензинът и нафтата стигаха 4 лв., 3,30, 3,70, при дерогация на най-евтиния петрол. И сега какво се оказа? Че докато управлявахме ние, половината петрол е бил руски, а по време на санкции, на война, когато се тупат в гърдите за своите антипутинови настроения, преработката на руски петрол е стигнала 100% и са реализирани огромни печалби. И са измъкнати от джобовете на българите реални левове“.

„Който е управлявал, който е носил отговорност, да си отговаря“, добави той.

„Знаят че ви ограбват, подкрепя се, късат си ризите – буквално ще падне правителството, ако се махне дерогацията, а напоследък излиза, че става въпрос за милиарди левове. Това е фактът, че сме ограбили, че едни са се напечелили“, подчерта той.

„Виждате, с огромни напъни на парламента, на групите, се опитваме това ограбване да престане. Да не се каже, че Борисов обвини Денков или някой друг. Аз само цитирам, че той казва, че никой в България няма полза“, заяви Борисов.

„Звучи смешно – да падне правителство, за това, че някой извън България вярвам на Денков, че не се е възползвал, за да продължи някой да се възползва, това ли ме питате?“, попита той.

„Да си кажем честно, в София ако не ги бяхме подкрепили, нямаше да имат кмет. Във Варна ние направихме грешка. Реално са четвърта политическа сила. Сега е просто парадоксално с 33-34 депутата да обясняваш, че ще падне прав, ако някой нападне чуждите интереси“, посочи той по адрес на ПП-ДБ.

Той посочи военнослужещите и техниката, участващи в учението, и заяви: „Правителството го има заради това, което виждате зад мен – геополитическата обстановка. Изключително важно е да стоим добре в този блок силни, единни, яки. Да продължим обновлението на армията“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия по тъмна доба с влак край Русе
Next: Топ ясновидци предсказаха бъдещето: Как ще се промени светът до 2025 година

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.