Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бой на първия учебен ден, децата плачат, бащата блъска майка
  • Новини

Бой на първия учебен ден, децата плачат, бащата блъска майка

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
shdfgjhgfdjghjhgj.png

Семейна драма помрачи празника в благоевградско училище

Майката, придружавана от друг мъж, пристигна развявайки документ в ръцете си, че едно от децата трябва да е при нея и дойде, за да си го вземе..Бащата налетя на бой и уплаши деца и родители.

Истинска семейна драма се разигра минути преди официалното откриване на учебната година в благоевградското 4-то основно училище „Димчо Дебелянов“, в квартал „Грамада“, пише вестник „Струма“. Детски писъци огласиха училищния двор, а женски крясъци буквално накараха присъстващите да настръхнат.

 

 

На място пристигнаха екипи на полицията, които задържаха около 40- годишен мъж, който плачеше и крещеше, че не е виновен за нищо, той се грижил за децата. Свидетели разказаха какво е станало.

Баща от разпаднало се семейство, довел двете си деца на училище, които той приготвил за първия учебен ден.

Децата влезли в двора на училището, за да се подготвят за програмата, когато изведнъж, придружавана от друг мъж се явила майката на двете деца и се нахвърлила върху бащата с искане да си вземе едното от тях, размахвала документ от съда, удостоверяващ, че едното от децата е присъдено на нея и тя трябвало незабавно да си го вземе.

Бащата, реагирал остро, денят бил празничен за двете деца и отказал. Жената обаче не се примирила и продължила да упорства, което принудило бащата да я блъсне. Тогава майката започнала да крещи „Помощ“, „Полиция“ и привлякла вниманието на десетки свидетели. Децата видели какво се случва и как полицията отвежда баща им и започнали да пищят „Тате, тате“. Мъжът е задържан.

Случаят разтърси всички, станали свидетели на случилото се.

Коментарите бяха против поведението на майката, помрачила първия учебен ден на децата си и на останалите деца и родители дошли с празнично настроение днес.

Жалко е, че в семейните войни децата са жертви и е изключително трогателно да виждаш болката в детските очи в такива случаи. Наричаме поведението на родителите позор, който буквално съсипа днешния ден.

Сеирът, който сътвориха с намесата на полиция, която пред очите на децата отведе баща им, със сигурност ще нанесе жестока травма в детската психика. Да не говорим колко тежко е да се разделят две деца, заради простотията на родителите им…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятелката на прокурорския син: Замълчете завинаги, казвам ви цялата истина за Васил Михайлов
Next: Борисов с първа реакция за вестта, която страната ни толкова дълго чакаше

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.