Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болен и изоставен. Много тъжни новини за големия Васил Найденов
  • Новини

Болен и изоставен. Много тъжни новини за големия Васил Найденов

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
vqaviasvlalsajnaid.jpeg

Дългогодишният импресарио на Васил Найденов го зарязал болен в София и духнал за Гърция, за да празнува там рождения си ден.

Естрадната легенда бил повален от летен вирус и нямал никакви сили да тръгне на път със своя асистент, за да уважи лично партито му, което се състоя в луксозен ресторант в южната ни съседка, където Манолов е собственик на вила.

Певецът останал крайно разочарован от пренебрежението на мениджъра си, но не упорствал срещу желанието му да замине на почивка в Гърция, въпреки че имал нужда от помощта му, докато се закрепи, а и му предстояли концертни изяви, за чиято организация е отговорен именно Ивайло.

Кеца разчитал, че Манолов ще пренебрегне купона си, за да остане в София да му помага вкъщи, където се лекувал и ще го изчака да приключи с ангажиментите си, за да заминат на морски воаяж заедно. Това обаче не се случило и помежду им прехвърчали искри.

За да не разпалва интриги, импресариото на естрадната легенда побърза да съобщи във фейсбук, че Васил уж първи му честитил личния повод. „За поредна година импресарио №1 на България Иво Манолов посрещна рождения си ден в Гърция. В елитен ресторант на морския бряг компанията празнува с отбрани питиета и морски дарове.

Певицата Ани Върбанова, бизнесмени от Италия, Гърция и Швейцария, както и приятели от България, засвидетелстваха обичта си към Иво”, написа мениджърът на Кеца във фейсбук и сподели няколко кадъра от средиземноморското парти. За предходните му рождени дни Найденов винаги се появяваше на крака и отсядаше в неговата вила в Гърция, за да съчетае пътуването до южната ни съседка и с морска ваканция. Отколешна традиция за певеца е да подарява на импресариото си по един диамант за всеки негов рожден ден.

Всеизвестно е, че Найденов е заклет ценител на скъпоценните камъни, антиките и бижутата със стойност, като колекционира такива от дълги години и е запалил по скъпото си хоби и своя най-верен човек. Дали и тази година Иво е получил щедър армаган от своя покровител, не става ясно.
Манолов от 30 години се изявява като импресарио на естрадния ас и през дългогодишната им дружба двамата неведнъж са изостряли отношенията си, но сагите им винаги завършват с хепи енд.

Българският крал на попа е пословичен със своя сприхав нрав и в артистичните среди се носят легенди за грандиозните скандали, които вдигал най-вече на доверените хора от екипа си. В последно време обаче 71-годишният изпълнител на „Телефонна любов” признава, че е поулегнал.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! В катастрофа загина четирикратната европейска шампионка Евгения Степанова
Next: Кой кой е в новото служебно правителство с 20 министри БИОГРАФИИ и СНИМКИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.