Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болестта на Брус Уилис се задълбочава, вече едва говори-Променил е завещанието си дни преди да се разболее
  • Новини

Болестта на Брус Уилис се задълбочава, вече едва говори-Променил е завещанието си дни преди да се разболее

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
bruscasocaskcas.png

Здравето на Брус Уилис се влошава и той вече почти не може да говори, както и трудно разбира какво говорят другите, съобщи италинският в. La Repubblica, позовавайки се на американски медии.

Както стана известно преди месеци, 67-годишният актьор страда от афазия – инвалидизиращо заболяване, произтичащо от неправилното функциониране на области в мозъка, свързани с езиковите способности, което бавно, но безвъзвратно се задълбочава. Диагнозата принуди звездата от „Умирай трудно“ да обяви и оттеглянето си от снимачните площадки през март.

Семейството се надява на чудо

В момента актьорът прекарва възможно най-много време с втората си съпруга Ема Хеминг и двете им дъщери – 10-годишната Мейбъл и 8-годишната Евелин. По време на празниците с тях е и бившата му половинка Деми Мур, с която Уилис е останал в отлични отношения, с трите момичета, родени от брака им: Румър (34), Скаут (31) и Талула (28).

Не изпускай тези оферти:

 

В разширен състав семейството е прекарало и по-голяма част от периода на локдауна, наложен от пандемията на Covid-19, а сега дава цялата възможна обич на оттеглилия се екшън герой в един от най-трудните моменти от живота му.

Ема сега е гласът и средството за общуване на актьора. Има дни, в които се виждат проблясъци от стария Брус, но те са кратки и все по-редки. За близките му е тежко да го гледат как сякаш им се „изплъзва“ все по-надалеч, те се молят за него и се надяват на някакво коледно чудо, разказва анонимен източник, близък до семейството, пред RadarOnline.

От първия миг, в който разбират за болестта му, фенове и колеги на актьора се обединяват около него и близките му, засипвайки ги с хиляди съобщения и жестове на солидарност и подкрепа.

Ревизираното завещание

Според RadarOnline актьорът вероятно е променил завещанието си дни преди да получи диагнозата афазия и почти цялото му състояние, възлизащо на 250 милиона долара, ще бъде разпределено в сегашното му семейство.

Трите дъщери от първия му брак щели да получат само по 1 милион, а останалото се предвижда да остане във владение на Ема Хеминг и двете по-малки дъщери, пише OFFNews.

Последната снимка на обичания актьор в социалните мрежи датира от юни. На нея той изглежда щастлив сред семейството си, въпреки че състоянието му вече се влошава. „Болката, която чувствам, може да бъде парализираща, но тя е и най-чистата и дълбока форма на любов, която си в състояние да изпиташ. Уча се да съжителствам с нея“, написала е Ема Хеминг.

„Брус искаше да е сигурен, че второто му семейство ще бъде обгрижено. Той вярва, че Румър, Скаут и Талула са получили най-доброто, което е имал да предложи финансово през целия им досегашен живот“, обяснява изданието.

Румър е актриса, която играе най-вече в независими продукции, Скаут е амбициозна певица и автор на музика, която издаде дебютен албум през юни, а Талула инцидентно се появява в телевизионното риалити шоу Catfish

. „Брус вярва, че Деми, чието състояние се оценява на 200 милиона долара, винаги ще присъства в живота на дъщерите им“, заключава източникът на информация, който RadarOnline идентифицира като приятел нa актьора.

Continue Reading

Previous: Известен астролог: Българи, Новата година започва с истинско чудо
Next: Богатир: Руснак с G класа извади тир от преспите и го влачи на буксир

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.