Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болката, световъртежът и мигрената са минало – отново съм пълноценен човек! Толкова е лесно и всеки го може!
  • Новини

Болката, световъртежът и мигрената са минало – отново съм пълноценен човек! Толкова е лесно и всеки го може!

Иван Димитров Пешев януари 30, 2023
ostehoaosdasnd.png

Остеохондроза на шията – много опасно заболяване, което се проявява с болки в гърба, чести мигрени, световъртеж, „мушички“ в очите, нарушение на слуха, дори и на координацията на движенията.

За щастие всички тези симптоми могат да бъдат предотвратени, ако навреме се проведе много проста и приятна превенция.

А именно – леки упражнения за шийните прешлени, които ще помогнат не само да предотвратите заболяването и да поддържате здравето си, но и ще подобрят ефективността, концентрацията и паметта, и просто ще ви освободят от напрежението в мускулите.

Упражнения за шията против дегенеративна дискова болест:

  1. Спуснете брадичката си към врата и бавно завъртете главата първо 5 пъти надясно, а после 5 пъти наляво.
  2. Леко повдигната брадичка и отново обърнете главата си надясно 5 пъти, след това 5 пъти наляво.
  3. Наклонете глава надясно, като се опитвате да докоснете рамото си с ухо. Повторете по 5 пъти на всяка страна.
  4. Дръжте брадичката си изправена, а с ръце притиснете задната част на главата. Натиснете тила към ръцете си 3 пъти по за 7 секунди.
  5. Наведете чело и стегнете мускулите на врата.
Повторете упражнението 3 пъти по за 7 секунди.

  • Напрягайки мускулите на врата, натиснете лявото слепоочие с лявата ръка (3 х 7 секунди). А сега дясното слепоочие – с дясната ръка (3 х 7 секунди).
  • Дръжте главата изправена.
  • Преодолявайки съпротивата на напрегнатите мускули на врата, опитайте да натиснете брадичката към югуларната ямка. След това вдигнете глава, опитвайки се да вирнете брадичка възможно най-високо.
  • Сложете ръцете си, сключени в пръстите, под брадичката. Притиснете брадичка към ръцете и задръжте 3 пъти по 7 секунди.По време на упражненията не задържайте дъха си, дишайте плавно и спокойно. Не се пренапрягайте. Ако почувствате болка – прекратете упражненията или изчакайте напрежението да отмине.
    Още след първите няколко процедури ще почувствате облекчение – направете инвестиция в здравето си още сега!

Материалът Болката, световъртежът и мигрената са минало – отново съм пълноценен човек! Толкова е лесно и всеки го може! е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Отърви се от главоболието за минута: Това народно лекарство действа по-бързо от една таблетка!
Next: Постоянно чистех и проветрявах, но у нас имаше тежка миризма.Лили от втория етаж ми разкри тайната! У дома вече ухае на свежест!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.