Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болни оздравяват, сакати прохождат, а бездетни скоро зачеват в магичното Елмалъ баба теке
  • Новини

Болни оздравяват, сакати прохождат, а бездетни скоро зачеват в магичното Елмалъ баба теке

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
gsdgsdterwqewqsd.png

Там се случват чудеса. Болни оздравяват, сакати прохождат, бездетни скоро зачеват. Защото Елмалъ баба теке е свещено място.

Съществува поне от пет века. Тук е открит най-ранният надгробен паметник с арабско писмо, поставен още през 1601 година. Смята се, че е от сина на Елмалъ баба – Гюнер баба.

Текето (старинна гробница) се намира край селцето Биволяне, на 18 км от Момчилград. В него се съхраняват мощи на Фатима, любимата дъщеря на пророка Мохамед – по-точно окото и дясната ръка на ислямската светица, почитана като “Майка на имамите”. Тя е съпруга на Хазрети Али – най-големият светия на алианите, които всъщност носят името му.

Алианите, известни и като алевити, са мюсюлманска секта, за която текето край Биволяне е най-таченото място на Балканите.

Елмалъ баба теке е разделен на мъжка и женска част, които са долепени една до друга, но имат самостоятелни входове. В мъжкото отделение (размери 11 x 5.5 метра) има 6 безименни гроба, като се предполага, че единият е на самия светец Елмалъ баба. Шестте гроба са дълги по около три метра и са разположени успоредно, като надгробните камъни при главите им са на югозапад. Върху тях са издигнати могили, направени от дъски и покрити със зелено сукно. Помещението е застлано с ръчнотъкани черги, а стените са украсени с гоблени и портрети на имами и светци.

Гробът на ФатимаВ женското отделение (4 x 5 метра) е гробът на Фатима (или Фатма), в който има обикновен дървен ковчег, покрит със зелено платно. На него е изобразена нейната ръка с око в средата на дланта.

Алевитите са убедени в магическата й сила. В Родопите за леко раждане на жената се използва билката “Ръката на Фатима”. Дори да няма билка, жените я заместват с макет на ръката на светицата, но потопен в съд с вода. Слагат го до родилката и са убедени, че светицата ще помогне бебето да е здраво и жизнено. Прочутото синьо око против уроки, масово продавано из целия ислямски свят, всъщност пресъздава окото на Фатима.

До началото на 60-те години двете части на Елмалъ баба теке са били без покрив. Представлявали са четиристенни каменни огради с височина към 1,50 м. През 1965 г. те се покриват. В началото на второто хилядолетие свещеното място е обновено основно. Покривът е поправен, измазана е намиращата се в близост джамия. Ремонтът е извършен по инициатива на община Момчилград, където живее голяма общност на алианите.

Елмалъ баба текеПрез 2008 г. започва цялостна реконструкция на обителта. Тогавашният депутат Юнал Тасим, който е алевит, и бащата на бизнесмена Фуат Гювен, родом от Момчилград – ортодоксален сунит, даряват 1,5 млн. лв. С дарените средства в името на толерантността и братството между мюсюлманите от различните направления се обновява изцяло тюрбето и джамията. Създава се нова библиотека, гостна, трапезария и кухня. Пред комплекса е оформен и паркинг. За откриването на обновеното теке пристига самият Ахмед Доган.

Днес Елмалъ баба теке събира поклонници не само от България и Балканите, но и от Близкия изток.

В Източните Родопи има над 340 действащи алевитски обители – тюрбета (гробници на светци) и текета (параклиси). Макар и мюсюлмани, алевитите почитат тракийските светилища Татул и Перперикон като свои и прилагат религиозните си практики там. Всички алиани обаче държат да се помолят горещо на Фатима, защото тя откликва на искрените молитви. Светицата чува молбите и на християни, които също често могат да бъдат видяни край мюсюлманското свято място.

„В болката и страданието хората са еднакви, затова и вярата няма значение”, гласи един от постулатите на „хората на истината”, както се самоназовават алианите.

Алианите са еретиците на исляма, почитат с вино и свещи. Според една от теориите, те са потомци на насилствено ислямизирани богомили

Кои са алианите, наричани още и алевити, които ортодоксалните сунити мюсюлмани смятат за еретици ?
Става въпрос за течение в исляма, което почита зетя на Мохамед Али ибн Абу Талиб и семейството му.

Село Биволяне текеСпоред теолозите то е съвкупност от мистичен суфизъм, характерни за шиитите разбирания и езически ритуали, запазили се от времето на тюркменския шаманизъм.

Алианите не използват традиционните ритуали на исляма, не посещават джамии и медресета, а почитат гробници на своите светци (тюрбета) с курбани, дарове, музика, танци и (тук става интересно!) свещи, вино и ракия – съвсем като християните.

Друга особеност е, че жените се смятат за равностойни с мъжете и участват задължително в ритуалите. Също така не носят фереджета.

За разлика от другите мюсюлмани, алианите са изключително толерантни към всички религии и етноси, които са добре дошли на техните маетата.

Скромността и бедността са считани за добродетели, а човешките ценности, като равенство и свобода, са дълбоко залегнали в техните вярвания. У нас тяхната общност наброява около 50 хиляди души. Алиани има също в Турция, още в няколко балкански държави, Сирия, Ирак и в северозападен Иран. Общо са към 15 милиона.

Основната част от алианите са казълбаши – потомци на тюркски племена, които през втората половина на 15 век стават последователи на Хайдар Сефеви, водач на религиозния орден Сефевия.

Името къзълбаши (от турски: kızılbaş, червеноглав) идва от дванадесетте червени ленти, които ранните къзълбаши поставяли в чалмите си. Този обичай се свързва от различни изследователи с дванадесетте шиитски имами или с битката при Сифин, след която последователите на Али ибн Абу Талиб носели кървави превръзки на главите си.

Сред най-интригуващите хипотези за корените на българските алиани е теорията на Димитър Маринов от началото на ХХ век, че те са потомци на насилствено ислямизирани богомили.
С алианите са свързани и бекташиите – мюсюлмански орден, създаден през 13-ти век. Духовниците, които били негови членове, живеели в текетата като аскети.

И до днес за чудодейните способности на бекташииските дервиши, канонизирани за светци през ХVIII век, се разказват легенди и митове. Алианите ги смятат за свръхестествени същества. Изворите и капещата по скалите вода пък се възприемат като божествено проявление на силата им.

Когато султан Махмуд II предприема през 1826 г. кървав погром над дервишката институция, бекташииското теке до Биволяне е ликвидирано и на негово място се вдига джамия, както изисква сунитският канон.

Магични места в БългарияПредание разказва, че по това време е разрушено и текето на Дамбала, разположено близо до християнски манастир. До близкото село Канлъ кьой са избити всички християнски и дервишки монаси. Затова го наричат ”Кървавото село”.

Най-големите алиански общности у нас са в Лудогорието и Източните Родопи. Макар много от младите членове на общността да са гурбетчии зад граница, те винаги пристигат за големите празници. Алианите тачат най-много празника Невруз (в Североизточна България наричан Кърклар.). Той се прави на Първа пролет, когато се празнува възраждането на земята за нов живот.

Жени пък се преобличат като мъже на празника Хадреллес, който се празнува на 6 май /Гергьовден/, а корените му са в средните векове, когато жени участвали в боеве, преоблечени като мъже.

На съборите ядат курбан и разменят шалварите

В началото на септември край Елмалъ баба теке е първият от съборите (наричани маета), които алианите провеждат всяка есен в Източните Родопи.

Събирането край Биволяне започва в петък вечер с поклонение на седемте гроба в текето. Поклонниците докосват прага на текето, след това краят, средата и началото на най-големия гроб, а накрая гърдите си.

Палят се свещи в специални метални сандъчета и се пускат пари в закопани в земята касички. Хората излизат от текето на заден ход. Следващият ден (събота) е основен за събора. Върху гробовете се поставят много дарове – изкуствени цветя, свещи, кибрит, дрехи и др.

Под вековен дъб в местността се провежда едно от основните събитя за събора – търгът за животни. Тук се оставят като дарения животни, които посетители могат да закупят. Със събраните средства се заплаща маето а част от сумата отива за организиране на следващото. В ранния следобед се раздава от курбана.

През нощта се извършва ритуалът, наречен “джем”, който включва музика и танци.

Според злостната мълва на сунити, в разгара на празника най-почитаният алиан, наричан баба, събира в един голям куп мъжките и женските шарвали. После ги чифтосва произволно и така оформените двойки, кой с когото падне, се усамотяват, за да правят каквото решат до сутринта.

Тази версия се отхвърля с насмешка от самите алиани, които признават, че от векове не се долюбват със сунитите. Затова и бракове между представители на двете течения на исляма са изключение и се приемат за предателство от общността. „По-добре с гяурка, но не и с жена от алианите”, гласи клетвата, която повечето ортодоксални мюсюлмани спазват и до днес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Минало незабравимо: Как Живков разреши кока-колата у нас
Next: Леден душ за Асен Василев в изборния ден: Заличен е от…

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.