Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болно време удря България през следващите 96 часа, а аномалия витае около зимата и снега
  • Новини

Болно време удря България през следващите 96 часа, а аномалия витае около зимата и снега

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
sdfbdfobofgbogflbgf.png

Определено, през следващите 96 часа, ще сме свидетели на „болно време“. Тези дни температурите в България ще се повишат до 20-22 градуса по Целзий, а някои модели дори прогнозират стойности до 24-25градуса по Целзий и то в сърцето на зимата. Такава прогноза направиха синоптиците от Meteo Balkans („Метео Балканс“).

Температурна аномалия

Миналата седмица в Испания, отбелязаха нов национален температурен рекорд, като в района на Гаварда във Валенсия в четвъртък (25-януари), беше регистрирана максимална температурна стойност от 30,7°C, стойност, която е най-високата температура, регистрирана някога в Испания и в цяла Европа за месец януари и то на фона на студеното време на Балканите, а сега сме свидетели на топло и пролетно време.

Дори на фона на очакваното полярно затопляне, зимата така и не показа своят чар. Родените преди 2000 година си спомнят за по-тежките зими, и дори през 2012 и 2017 година, имахме класически зимни обстановки, породени от стратосферното затопляне. Бяхме свидетели на почти замръзналият Дунав и т.н.

Повечето детерминистични модели сякаш „местят“ зимата ден след ден, напред във времето. С други думи, ако GFS прогнозираше зима на 11-12 февруари, то сега прогнозира подобна обстановка на 16-18 февруари.

Според глобалните модели – ECMWF и GFS все пак прогнозират включване на полярно нахлуване и дори блокиращи обстановки, но реално вероятността зимата да се завърнеслед 15-17 февруари – намалява, защото реално Слънцето става все по-силно и се доближаваме повече допролетното равноденствие.

Ще имаме ли зима до края на сезона?

Отговорът на този въпрос е „ДА!“ Ще имаме зима„, но няма да е това, което очакваме всички. Ще сме свидетели на валежи от сняг, но до блокиращи обстановки и валежи от сняг от 30-40см – едва ли…

Очакваното захлаждане ще понижи температурите, но няма да са под нормата за месеца. Температурите на изолирани места ще се понижат до минус 10-15 градуса по Целзий, но за няколко дена и то предимно над планинските райони.

Разрушаване на полярният вихър

Очакваното застудяване към края на месеца

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж в командировка получи снимка за лека нощ от съпругата си – когато я погледна, мигом подаде молба за развод
Next: Каналът се отпуши мигновено: Този трик го знам от баба си

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.