Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бомба! Бабикян и Хаджигенов с отчаян опит да влязат във властта, предложиха се на
  • Новини

Бомба! Бабикян и Хаджигенов с отчаян опит да влязат във властта, предложиха се на

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
bababiqkkqnkn.jpg

Движението „Ние идваме!“ на Арман Бабикян и Николай Хаджигенов ще предложат общо явяване на предсрочните избори през есента заедно с „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.

В съобщение, поместено в страницата си във Фейсбук Хаджигенов четем още:

„Ние идваме: Отново призоваваме за обединение на силите, изправени срещу корупцията, в полза на модернизацията на България

Движение „Ние идваме!“ категорично определя като умишлено създаден провал опитът за формиране на кабинет с третия мандат.

Изцяло споделяме тревогата на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов за отговорността, пред която е изправено нашето поколение”, заявяват разтревожените Хаджигенов и Бабикян.

„В продължение на политиката ни от последните три тура избори, проведени след протестите от 2020 г., смятаме за логично общото явяване на предстоящия извънреден парламентарен вот.

Антикорупционна коалиция, обединяваща общите възможности, капацитет и воля, е отговорният начин да се изправим с лице срещу мафиотизацията на страната, икономическата и социална криза, както и външнополитическите рискове в условията на война, водена от режима на Путин.

„Ние идваме!“ изразява убеждението си, че ролята на гражданите, занимаващи с политика, е първи да осъзнаят рисковете пред държавата и да вземат мерки, преди кризата да е засегнала всички граждани на България.

Отговорно заявяваме, че ще предложим общо явяване на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, като естествено продължение на усилията на гражданите, които свалиха режима на Борисов.”, пишат още те в съобщение до медиите.

Още политика:

Можем да очакваме в началото на следващата седмица – вторник, сряда – държавният глава да издаде двата указа за назначаване на служебно правителство и за разпускане на Народното събрание и ще определи датата, на която да се проведат следващите избори, каза в „Още от деня“ специалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова и допълни: „Очаква се изборите да са на 2 октомври“.

Тя коментира и срока на служебното правителство, който е определяем до тогава, докато следващото Народно събрание избере парламентарно правителство.

„Ние ще бъдем свидетели първо на двумесечен срок до произвеждане на избори, след това в едномесечен срок държавният глава трябва да свика новоизбраното Народно събрание“, поясни специалистът по конституционно право, като припомни, че при предишните избори срокът за свикване ан парламента е бил в рамките на десетина дни след изборите.

„Какво може да свърши служебното правителство – отговорът се крие в Конституцията и в законите с уточнението, че тогава, когато функционира то, няма Народно събрание, т.е. всички онези въпроси, от които ще се нуждае правителството евентуално за одобрение, докато няма Народно събрание, не би трябвало да ги взема като решения, а да подготви евентуално проекти. Така че ако приемем, че всяко правителство може да сключи договор за доставка на втечнен газ – в случая това е възможно“, обясни доц. Киселова.

Връщането на Иван Иванов като председател на КЕВР от парламента и създаденият юридически казус конституционалистът коментира така:

„Въпросите са два. Единият е, че трябва да се гарантира нормалното функциониране на всеки държавен орган и тъй като сме свидетели на доста органи с изтекли мандати, всъщност един от органите, които решиха да обновят състава Народното събрание, което си отива. Негативните последици трябваше да бъдат решени в много спешен порядък.

Ако Народното събрание функционираше нямаше да имаме тези дилеми, щяха да си обявят процедура и нямаше да бъде толкова фатално. Другият въпрос е за качеството на работа на Народното събрание като цяло, за неговите актове е много по-сериозен.

И ако сме честни, можем да видим поредица от народни събрания, които са ялови от гледна точка на онова, което могат да свършат“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Става страшно! Служебните министри на Радев ще започнат да вадят скелети от гардероба
Next: Мая Манолова хвана Нинова за косите: Ти срещу Радев ли размахваш юмрук? Попитай народа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.