Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БОМБА В СЪБОТНИЯ ДЕН: Кои българи лапат по 4 бона на месец от съмнителни руски организации
  • Новини

БОМБА В СЪБОТНИЯ ДЕН: Кои българи лапат по 4 бона на месец от съмнителни руски организации

Иван Димитров Пешев юли 2, 2022
sbusostsotnenden.jpg

„Това ще бъде оценка, която времето ще даде… Според мен се изизква много далновидност и много голяма смелост и почтеност, за да вземеш такъв ход“, заяви Лена Бориславова в „Седмицата“ по Дарик радио относно отказа на Кирил Петков да номинира Асен Василев за кандидат-премиер.

Шефката на кабинета в оставка разкритикува желанието на професионалните политици да останат на всяка цена. „Биткаджийството, от своя страна, също крие риска да не може да бъде продължено това, което е преборено и извоювано“, обясни Бориславова.

„Те се използват не за да разберем същината на проблема, а се използват за да се заиграят с погрешни разбирания и страхове на една част от населението“, обясни тя относно „френското предложение“ и изгонването на руските дипломати. „Имаше трибунки, за да пазим разбиранията на един електорат, който не живее в настоящето“, коментира Бориславова.

„Имаме принципа на четирите очи, където Кирил Петков и Асен Василев, рамо до рамо… решават в каква посока да се продължи. Това бе обсъдено на едно много емоционално заседание на парламентарната ни група, което продължи над 4 часа. Всеки осъзна какъв исторически избор прави една личност в името група от хора“, каза дясната ръка на премиера.

Тя обясни, че Корнелия Нинова не е била фактор във взимането на това решение.

„Това, за което се притесняваме, е липсата на служебно Народно събрание. Това не е някаква наша приумица… Изисква се работа на над 22 законопроекта“, категорична е Лена Бориславова.

По думите й от ИТН сега са още по-недоволни, а според нея няма да бъдат доволни, докато не получат мандат и не предложат спорни кандидатури.

Лена Бориславова бе категорична, че разговори с хора, които предпочитат да си пълнят нощното шкафче с кюлчета не са партньорите, с които биха водили разговор, макар и да са „облечени в евроатлантически мними одежди“.

По думите й чужди интереси „маскирани като национален интерес“ са червена линия за „Продължаваме промяната“.

„Представете си, че ултиматумът на г-жа Митрофанова не идваше от нея, а от някой друг чужд посланик! Ако идваше от Норвегия, от турския посланик, ако идваше от гръцкия посланик…Дали щяха тези политически сили да реагират по този начин?… Никой посланик няма право на съвременна България да й казва „До 12 часа ще направиш Х или Y“, каза още Лена Бориславова.

По думите й не може да Русия да ни обявява за неприятелска държава и да ни спира едностранно договорите, а после да постъпва така и да не очаква остра реакция от България.

Тя обясни, че има данни за обществени говорители и политици, които получават по 4 хиляди лева на месец от Русия, за да говорят в нейна полза.

(бел. ред. – След интервюто на Бориславова политологът Слави Василев публикува следния коментар във Фейсбук: „Не знам кой плаща по 4000 лв. на политици и анализатори, но аз като анализатор съм получавал предложение за еднократен хонорар в размер на 1000 лв. Но не от руското посолство, а от фондация „Америка за България“. Поводът беше да изнеса докалд за вътрешнополитическата ситуация в страната пред техния борд на 16 юни тази година в хотел „Интерконтинентал“. Отидох с удоволствие. Казах им, че правителството на Кирил Петков е корумпирано и заявих, че предложените 1000 лв. не са необходими.“)

„Моето лично убеждение е, че трябва много добре да преценим рисковете от това да имаме хартиени бюлетини. Моралът на опозицията е много по-нисък“, заяви тя относно начина на гласуване. По думите й те не са проявили неуважение спрямо президента относно консултациите. „Кой наруши конситуцията е тук?“ за мен е е въпрос с ясен отговор“, заяви още Бориславова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Е този път Лена Бориславова наистина остави цяла България със зейнайи уста, вижте какво изтърси
Next: Силно земетресение с над 12 вторични труса, петима загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.