Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бомба! Дрогиран роден кандидат-депутат кара кола с чужди номера посред бял ден
  • Новини

Бомба! Дрогиран роден кандидат-депутат кара кола с чужди номера посред бял ден

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
drogaisgiasgnas.jpg

Софийска градска прокуратура (СГП) предложи на главния прокурор на Република България да внесе мотивирано искане до Централната избирателна комисия (ЦИК) за даване на разрешение за привличане към наказателна отговорност на В. Г., кандидат за депутат в изборите за Народно събрание, насрочени за 02.10.2022 г.

Предложението е изготвено от прокурор от отдел „Специализиран“ към СГП във връзка с образувано на 02.09.2022 г. досъдебно производство.

В хода на разследването са събрани доказателства за това, че на 02.09.2022 г., около 15.35 ч., в град Сливен, В. Г. е управлявал лек автомобил след употреба на високорисково наркотично вещество метамфетамин, както и че си е служел с табели с регистрационен номер, поставени на управлявания от В. Г. автомобил, които табели били издадени за друго моторно превозно средство.

Извършени са разпити на свидетели, изготвена е съдебно-химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, проведени са и други действия по разследването, приложени са писмени доказателствени материали.

В предложението на наблюдаващия прокурор се сочи, че събраните доказателства са достатъчни за привличане в качеството на обвиняем на В. Г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.

Като кандидат за народен представител В. Г. е „лице с имунитет“ и с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.1 от Изборния кодекс, за привличането му в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление от общ характер, е необходимо разрешение на ЦИК.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Още криминални:

Специализираната полицейска операция е предприета днес на територията на град Сливница. Това съобщиха от МВР.

Действията са осъществени от служители на сектор „Трафик на културни ценности“ – ГДБОП. В хода на операцията са задържани двама мъже, които според събраните данни се занимавали с противозаконно търсене, държане и трафик на движими културни ценности.

При извършените претърсвания, в условия на неотложност, в домовете на задържаните са намерени и иззети общо 738 предмета – монети, фибули, пръстени и накити, с белези на културно-исторически ценности, 35 000 лева и 3 металотърсача с 5 „пити“ за тях.

Работата по документирането на случая продължава.

Още криминални:

При полицейска операция откриха високотехнологична оранжерия за отглеждане на канабис в центъра на София. Къщата се намира на ул. „Любен Каравелов“ 66, съобщиха от ГДБОП.

Има един задържан.

В приземния етаж на къщата е била изградена хидропонна система с възможност за отглеждане на 120 растения. Помещението е било облепено с топлоизолационен материал и оборудвано с вентилационна система и натриеви нагревателни лампи.

Открити и иззети са три хартиени плика, съдържащи около 500 грама изчистени и изсушени канабисови съцветия.

Открити са също и множество пакети със семена от канабис, както и течни торове, везни и нарязана листна маса.

Като извършител на престъплението е задържан 42-годишен мъж, който е криминално проявен.

По случая е образувано досъдебно производство.

Материалът Бомба! Дрогиран роден кандидат-депутат кара кола с чужди номера посред бял ден е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: МВнР с извънредно обръщение към всички българи в Русия: Прибирайте се незабавно!
Next: Ето я Анка – Майката на зверски пребитото и нахапано дете в Пловдив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.