Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бомба! Нови двама ключови свидетели видели убиеца на Алексей Петров, разкриха, че той
  • Новини

Бомба! Нови двама ключови свидетели видели убиеца на Алексей Петров, разкриха, че той

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
ergergfdgerer.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Появиха нови ключови свидетели, свързани с убийството на Алексей Петров. Докато са били на разходка на Витоша, двама съпрузи твърдят, че са видели извършителя на покушението и пътя му на бягство.

Eкип на bTV открил очевидците и разговарял с тях и близките им. По думите на двамата свидетели извършителят на покушението е бягал с велосипед с дебели гуми, бил е с камуфлажни дрехи, с боне, мускулест и са се виждали само очите му.

Казват, че са видели пътя му на бягство от една част на гората през павирания път към гората от другата страна на пътя.

Няколко часа след покушението в отцепения от полицията район при полицаите спира син лек автомобил. Шофира мъж, до него се вози жена му. Казват, че са станали свидетели на минутите след убийството.

В продължение на часове в сряда свидетелите са давали подробни обяснения какво са видели и са завели униформените до местата, където това се е случило.

48 часа по-късно имат забрана от разследващите да говорят пред медии. Медията потърсила жената по телефона.

„Съжалявам, не искам да давам никакво интервю. Не мога да ви кажа абсолютно нищо по случая. Просто, разберете ме, няма как да дам информация“, каза тя.

Следите до двамата ключови свидетели отвеждат до село на около три часа път от София. Там екипът на телевизията успял да се срещне с близките им.

Майката на мъжа казва, че синът ѝ и съпругата му се връщали от разходка в планината, когато видели предполагаемия убиец.

„И като излезе вика – едно колело, лъскаво, с дебели гуми. Един с камуфлажни дрехи – не като тези нашите раздърпани. И с качулка, едни страшни очи. Каза, че само очите му се виждат“, разказала майката на мъжа.

Синята кола се движела в посока София, а мъжът с колелото и камуфлажа – нагоре към планината.

„Каза, че този е бил много страшен. С едни големи рамене, тренирал. Те не са знаели, че е станало убийство. Направило им впечатление откъде излиза този толкова силен мъж с това колело“, продължава майката.

Секунди, след като се разминали с мъжа на колело, видели простреляната жена на пътя. Синята кола обаче не спряла. Майката на жената от автомобила казва, че продължили, защото ѝ призлявало от кръв.

„Дъщеря ми като види кръв ѝ става лошо и припада. Видели са жена, която маха, обърнали са се на другата страна, защото ѝ е станало лошо и са продължили. Двама украинци са отишли на мястото и са се разправяли“, разказа тя.

Така ключовите свидетели вече са петима – простреляната жена, двамата украинци, които ѝ помогнали да се обади на телефон 112, и очевидците със синия автомобил

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 320 хиляди български семейства ще могат да получат нова финансова помощ – ето колко и каква
Next: Шеф Манчев посече дъщерята на Тодор Батков в Черешката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.