Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бомба! Стратегът Радев не очакваше това, Нинова му заби нож в гърба!
  • Новини

Бомба! Стратегът Радев не очакваше това, Нинова му заби нож в гърба!

Иван Димитров Пешев юни 18, 2022
abobmamsmtmraget.jpg

Г-н президент, спрете да спекулирате с Македония! С това обръщение с пост във фейсбук реагира лидерът на БСП и вицепремиер Корнелия Нинова на коментара на държавния глава Румен Радев от тази сутрин.

Два поредни дни Румен Радев критикува правителството за отношенията с Република Северна Македония, а покрай това отправя и критики за политическата криза.

„Съмненията ги внушавате вие!“, гневна е Нинова на непрекъснатите думи на президента за неясните и прикривани от правителството неща, което потваря и тезите на „Има такъв народ“.

„Стига сте заблуждавали българите. Няма да предадем българския национален интерес. Питам онези, които твърдяха, че на 24 май при посещението в Рим ще пуснем Македония : Къде сте? 24 май мина. Питам онези, които твърдят ,че до края на френското председателство през юни ще пуснем Македония: Ако на Европейския съвет другата седмица заявим – Не, ще излезете ли да се извините, че лъгахте?

Да използваш истинското родолюбиво чувство на българите, за да си правиш политически пиар и да трупаш личен рейтинг е подлост.

И господин президент, когато заявявате – те политиците да направят това, те политиците да не правят онова, не забравяйте, че вие също сте политик, при това един от първите в държавата.“

Вицепремиерът припомня и приетото миналата седмица еднозначно решение, че всяко предложение от Брюксел ще се изпраща в Народното събрание. Обяснява и че парламентът трябва да се произнася именно защото там е ратифициран договора с Република Северна Македония. „Никой друг орган не може да променя условията по този договор.“ Също така там процедурата ще е прозрачна, публична и всички ще се запознаят с истинските факти – и управляващи, и опозиция, и общество.

Корнелия Нинова обвързва и нееднократните критики на Румен Радев с обтегнатата политическа ситуация: „Г-н президент, искате ли да се върне модела Борисов, когато той взимаше еднолично решения и за него парламентът беше едно нищо? Други внушават: защо се заобикаля Консултативния съвет по национална сигурност при президента? Никой не го заобикаля. Но той дава само консултации, докато решенията на НС имат силата на закон и са задължителни. И които ги наруши, носи отговорност. Затова искаме да е в Народното събрание.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мартин прекара в кома цели 12 години и разказа какво е усещал и чувал през това време
Next: Бойко Борисов: Омразата на Радев ще убие държавата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.