Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БОМБА: Ъндърграудът се проби! Лъсна истинският покровител на Семерджиев
  • Новини

БОМБА: Ъндърграудът се проби! Лъсна истинският покровител на Семерджиев

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
sermedjadjasis.jpg

Той е солов играч, вероятно е имал сътрудници на най-различни нива, коментира Надя Чолакова

5 юли тази година. Георги Семерджиев се качва в мощния си джип след употребата на наркотици, кара с превишена скорост и преминава на червен светофар. Удря такси. Блъска се в асансьора на метростанцията. При катастрофата загиват две момичета – Хариет и Христина.

Семерджиев има множество нарушения на пътя. Шофирал е с фалшива швейцарска книжка поне година и половина преди фаталния инцидент. Чак след катастрофа на бул. „Черни връх“ обаче той стига до арест, а разследването показва, че над него е имало полицейски чадър.

Проверката на МВР показва, че Георги Семерджиев е бил покровителстван от около 40 полицаи. Сред тях трима на ръководни позиции.

Не изпускай тези оферти:

Засега е ясна само съдбата на полицайката Симона Радева, за която стана ясно, че е помогнала на Семерджиев да се прибере в апартамента си след фаталната катастрофа.

Случаят със Семерджиев коментира криминалният журналист Надя Чолакова в ефира на bTV.

„Аз не мисля, че е толкова ценен, колкото става дума за дългогодишен рецедив. Наистина министърът хвърли бомбата като каза, че се касае за 40 души, но ние нямаме конкретика – дали през дългогодишната му пиратска сага по улиците са го покровителствали на по-ниски нива и техните шефове ще ги отнесат, дали е някаква организирана задруга с него, това тепърва ще се изяснява.

Като се е развихрил и като се е разпищолил от малък, възможно е да се е развивал през годините“, коментира тя.

По думите ѝ тъй като той е солов играч, вероятно е имал сътрудници на най-различни нива.

„Той не е бил част от големи силови групировки. Компрометирал се е пред тях. Пред така наречените босове. Те години наред са виждали, че той не става да бъде на билборд на фирмата, че лицето му е доста фрапантно, една подвижна бомба, която просто ще гръмне. Те все пак по някакъв начин си проверяват хората“, посочи тя.

Би било много любопитно да разберем кой е този помагач, който се води гадже на Симона и който му е занесъл стълбата и му е помогнал да се укрие след това.

Най-вероятно ще се оправдаят, че си е забравил ключовете. Само че има денонощни ключари, могат да му кажат: „Не ни безпокой по това време“.

Това означава, че са опасно близко с него и най-малкото кой полицай е този, който няма да забележи, че този човек е превъзбуден и се връща от престъпление“, попита тя.

„Това, което виждаме е, че неговите обвинения не се разширяват. Това, което изтече, че той се е занимавал със сутеньорство, с елитни вип силиконки, с това, че той е държал паркинг на един от най-елитните хотели на София.

Самото разследване би трябвало вече да е установило какво точно ОПГ-то около него не е ясно.

Не е ясно колко души са задържани, дали са с повдигнати обвинения, дали за наркотици, дали за сутеньорска дейност, или само за инцидента. Не сме видели да са обвинени полицаи. Въпросът е дали през годините не им е плащал“, заяви Чолакова.

„Самият Семерджиев е имал други неща в миналото, други деяния, хулиганствал е, хващан е с черно тото с един авер с колоритен прякор „Вазелина“, той е известен също, че става свидетел в начало на образуването на дело в най-голямата наркобанда, тази на „Ланеца“ и той е един от първите, които са проговорили.

Семерджиев е казал, че хора на Ланеца са зареждали елитното заведение в този хотел с дрога. След това хващат го след година с амфетамини в Студентски град, задържат го за 8 месеца, той си ги е излежал“, каза още тя.

„Той излезе от нищото. Ако не беше тази катастрофа, само таксиметровите шофьори и хората, които въртят воланите са щели да знаят за него.

Има много шофьори, които са подавали сигнали, че са били засичани от него, вадил е пистолет, знаят му номерата. Другото, за което го подозират е, че е участвал в някакви номера с лизингови автомобили.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След смъртта на кралицата, Камила живее в същински ад! Оказа се в кошмарен капан, вижте!
Next: Честит първи сняг, българи! Зимата дойде и у нас в студената неделя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.