Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бонус за пенсионерите. Държавата им плаща нещо значимо
  • Новини

Бонус за пенсионерите. Държавата им плаща нещо значимо

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
sdfhgdshddfhgfhgf.png

Бонус за пенсионерите дава държавата. Специална програма им покрива дигиталното обучение.

 

До септември догодина трябва да стартира виртуална платформа за обучение на дигитални умения за възрастни, става ясно от отговор на социалния министър Иванка Шалапатова на въпрос на депутата Деница Сачева.

Министърът уточнява, че проектът „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни” по Плана за възстановяване и устойчивост се изпълнява в два компонента – първият е насочен към разработването на национална виртуална платформа за електронно обучение, през която ще се обучават безработни и заети лица, а вторият е за предоставяне на обучения на работната сила за придобиване на базово или средно ниво на дигитални умения.

 

Засега процедурите по разработването на онлайн платформата се бавят заради обжалвания, става ясно от отговора на министъра. Съгласно графика крайният срок за стартиране на платформата е септември 2024 г., уточнява Шалапатова.

Вече са разработени и утвърдени програми за обучение на възрастни, извън образователната система, както е и утвърден сертификатът, който те ще получат. Приет е и правилник за реда, при който ще се отпускат ваучери за обучение.

Кой има право да провежда обучения с ваучери на заети и безработни лица

Предстои да се адаптира модул в електронната платформа на Агенцията по заетостта за регистриране на доставчици на обучения по дигитални умения и на електронни ваучери, пише още в отговора на министъра. Предвижда се това да приключи до 1 октомври тази година. веднага след това ще започне и регистрацията на доставчиците.

След публикуване на първите списъци на одобрените доставчици на обучение, ще стартира и процеса по набиране на електронни заявления от хората, които желаят да се обучават, се посочва в отговора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всяка жена, родена около 1980 г., трябва да прочете тази новина!
Next: Пазете си здравето: Черният списък на най-отровните и вредни храни на българския пазар

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.