Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бонус почивен ден в първите дни на месец Март: Ето кога
  • Новини

Бонус почивен ден в първите дни на месец Март: Ето кога

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
sdfvsdvdsfvdsfhfghfg.png

През настоящата 2024 година Националният празник на България се пада в неделя (3 март). По тази причина почивен ден ще бъде и понеделник (4 март).С това, за наше щастие, се оформя дълъг уикенд от три дни.Тази година първенец по брой почивни дни е месец май. започваме от 1 май (Празник на труда). Великден през новата година се пада на 5 май (неделя).

 

Ще почиваме на 3, 4, 5, и 6 май (когато е и Денят на храбростта и Гергьовден).

Няма да работим и на 24 май (петък), с което се заформя 3-дневен уикенд.

Около Великден и Коледа през 2024 година ще могат да се получат дълги почивни дни с минимално използване на отпуск. Годината идва и с няколко дълги уикенда около официални празници – 3 март, 24 май, 6 и 22 септември.

Най-много работни дни през високосната 2024 г. ще има през юли – 23, а най-малко – през май, септември и декември, когато работните дни са 19. 

Първият официален почивен ден за 2024 г. е 1 януари. Следващият е Денят на Освобождението – 3 март. Тъй като той се пада в неделя, 4 март също ще бъде почивен ден, което дава възможност за дълъг уикенд.

В началото на май ще има струпване на празнични и почивни дни. На 1 май (сряда) е Денят на труда, а на 6 май (понеделник) е Гергьовден.

През 2024 г. Великден се пада между тях – на 5 май. Великденските почивни дни ще продължат от 3 до 6 май.

Това позволява с минимално използване на отпуск да се получат между 7 и 14 дни ваканция – от края на април до втората седмица на май.

Следващият официален празник е 24 май, който през 2024 г. се пада в петък и също дава възможност за дълъг уикенд. Това важи и за Деня на Съединението и Деня на независимостта през септември.

6 септември ще бъде петък, а 22 – неделя, затова 23 септември също ще бъде почивен. Така се получават още два дълги уикенда през годината. С няколко дни отпуск всеки от тях може да се превърне в неработна седмица.

Бъдни вечер и Коледа през 2024 г. се падат в делнични дни. Почивни ще бъдат дните между 24 и 26 декември (от вторник до четвъртък). С четири дни отпуск – на 23, 27, 30 и 31 декември – може да се подсигури 10-дневна ваканция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разгеле: Ето как правилно да измием прозорците и огледалата
Next: Снимки на Ивет Лалова по-красива от всякога в напреднала бременност

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.