Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов бесен заради коварен капан на Асен Василев, от обаждане на Пеевски разбрал, че…
  • Новини

Борисов бесен заради коварен капан на Асен Василев, от обаждане на Пеевски разбрал, че…

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2023
vsdfgsfdgdfhefgdf.png

И на мен не ми се занимава вече с тази работа. Тръгнах по-рано, за да разгледам това, което построихме. Което първо взехме решение да построим, после го проектирахме, после го финансирахме, после пробихме деретата. Бе уникално съоръжение. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от Сливница.

„Като карах, през главата ми минаваше кой кмет в коя кал ме молеше да направим пътен възел“, спомни си той с усмивка.

„Някои обекти още нямат акт 16. Около магистралата е такава смрад. Виждат се дори пътеките на бежанците край магистралата. Даже не могат да поддържат това, което сме построили“, каза Борисов.

„Изредиха се толкова премиери и министри. Вие дори не им помните имената, така и ще отидат в забрава, а ние ще останем с направата за всеки един град“, каза още бившият премиер.

„На мен Пеевски ми се обади, че ще има среща, а не Кирил Петков. ДПС обаче са системна партия и като поемат ангажимент, си го изпълняват. Още сутринта, като чух, че Асен Василев има много важна работа във Варна, а аз си дойдох от Добрич за тая среща, дето е по-далеч от Варна, първата лампа ми светна. Денков и той се измъкна. Останаха само ген. Атанасо в и Кирил Петков. Това, което се разбрахме, беше ясно 0 за газа, платихме скъп газ, за да се отървем от Газпром“, каза той.

„Вие, които сте ме избрали мен, сме дали 100% собственост на българите, от която да печелите по 3 млрд. и половина“, каза той.

„Ако някой ми покаже друго печелившо предприятие, което да дава толкова пари на година, без никакви усилия, а само с транзитиране, и да печелиш по три милиарда и да трябва да се оправдаваме, че не сме го дали на Гърция и Македония, да ни обиколят, ще му кажа браво. Днес на срещата поне ми казаха „добре, че го направи““, каза той.

„Вторият въпрос, който ме озадачава е следният:

За разлика от Делян Добрев не вярвам, че толкова съзнателно биха ни подхлъзнали. Аз мисля, че е от неразбиране. Защо срещу газа руския, какво ги привлича толкова в него, защо аршинът за газа е един, за петрола е друг. Някои се опитват да внушат, че ние сме искали сега да плащаме данъци, защото други не са. Напротив“, каза лидерът на ГЕРБ.

„Ние какво казваме – или да си внесат данъците, или ще приложим текста от закона и да се съревновават еднакво с всички. Страшна съпротива. Защо? Приемам, че страхът им е основателен, щели да се вдигнат цените. Ама защо не ги беше страх с газа? Тогава платихме много скъпо, но се откачихме от Газпром. Дори, ако трябва и това ще изтърпим, но да се отървем от руския петрол. То и сега горивото е 4 лева“, каза той.

„Какво се оказва сега? Премиерът Денков ясно каза, че неговият началник кабинет се е обадил в Лукойл и те са обещали да платят нужното. Разбрахме се монополът върху базите им да бъде внимателно разгледан, за да не стане проблем. С Петков се разбрахме – да се наеме юрист от кантора или нашите експерти и от януари назад, Лукойл да се обложат с парите, които имат да връщат. Сиреч, ще дойдат пари обратно в бюджета, с които ще се финансират общините“, каза той.

Борисов запита риторично дали те намират нещо лошо в тяхната политика, но не получи отговор.

„Сега като се замисля, начинът по който Асен Василев не дойде, наблюдавам каква работа има важна там, Денков гледам каква работа има, дето не можеше да я отложи следобед. Всъщност ние в петък ще се озовем пред ветото на президента, без ясна програма. Може да си прав, че има някакъв план“, каза Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно меле на Е-79 с жертва и пострадал. Движението е затворено в двете посоки
Next: Ето кои неща не бива да правите в никакъв случай вечер или нощем, защото носят нещастие

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.