Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов бесен заради коварен капан на Асен Василев, от обаждане на Пеевски разбрал, че…
  • Новини

Борисов бесен заради коварен капан на Асен Василев, от обаждане на Пеевски разбрал, че…

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2023
vsdfgsfdgdfhefgdf.png

И на мен не ми се занимава вече с тази работа. Тръгнах по-рано, за да разгледам това, което построихме. Което първо взехме решение да построим, после го проектирахме, после го финансирахме, после пробихме деретата. Бе уникално съоръжение. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от Сливница.

„Като карах, през главата ми минаваше кой кмет в коя кал ме молеше да направим пътен възел“, спомни си той с усмивка.

„Някои обекти още нямат акт 16. Около магистралата е такава смрад. Виждат се дори пътеките на бежанците край магистралата. Даже не могат да поддържат това, което сме построили“, каза Борисов.

„Изредиха се толкова премиери и министри. Вие дори не им помните имената, така и ще отидат в забрава, а ние ще останем с направата за всеки един град“, каза още бившият премиер.

„На мен Пеевски ми се обади, че ще има среща, а не Кирил Петков. ДПС обаче са системна партия и като поемат ангажимент, си го изпълняват. Още сутринта, като чух, че Асен Василев има много важна работа във Варна, а аз си дойдох от Добрич за тая среща, дето е по-далеч от Варна, първата лампа ми светна. Денков и той се измъкна. Останаха само ген. Атанасо в и Кирил Петков. Това, което се разбрахме, беше ясно 0 за газа, платихме скъп газ, за да се отървем от Газпром“, каза той.

„Вие, които сте ме избрали мен, сме дали 100% собственост на българите, от която да печелите по 3 млрд. и половина“, каза той.

„Ако някой ми покаже друго печелившо предприятие, което да дава толкова пари на година, без никакви усилия, а само с транзитиране, и да печелиш по три милиарда и да трябва да се оправдаваме, че не сме го дали на Гърция и Македония, да ни обиколят, ще му кажа браво. Днес на срещата поне ми казаха „добре, че го направи““, каза той.

„Вторият въпрос, който ме озадачава е следният:

За разлика от Делян Добрев не вярвам, че толкова съзнателно биха ни подхлъзнали. Аз мисля, че е от неразбиране. Защо срещу газа руския, какво ги привлича толкова в него, защо аршинът за газа е един, за петрола е друг. Някои се опитват да внушат, че ние сме искали сега да плащаме данъци, защото други не са. Напротив“, каза лидерът на ГЕРБ.

„Ние какво казваме – или да си внесат данъците, или ще приложим текста от закона и да се съревновават еднакво с всички. Страшна съпротива. Защо? Приемам, че страхът им е основателен, щели да се вдигнат цените. Ама защо не ги беше страх с газа? Тогава платихме много скъпо, но се откачихме от Газпром. Дори, ако трябва и това ще изтърпим, но да се отървем от руския петрол. То и сега горивото е 4 лева“, каза той.

„Какво се оказва сега? Премиерът Денков ясно каза, че неговият началник кабинет се е обадил в Лукойл и те са обещали да платят нужното. Разбрахме се монополът върху базите им да бъде внимателно разгледан, за да не стане проблем. С Петков се разбрахме – да се наеме юрист от кантора или нашите експерти и от януари назад, Лукойл да се обложат с парите, които имат да връщат. Сиреч, ще дойдат пари обратно в бюджета, с които ще се финансират общините“, каза той.

Борисов запита риторично дали те намират нещо лошо в тяхната политика, но не получи отговор.

„Сега като се замисля, начинът по който Асен Василев не дойде, наблюдавам каква работа има важна там, Денков гледам каква работа има, дето не можеше да я отложи следобед. Всъщност ние в петък ще се озовем пред ветото на президента, без ясна програма. Може да си прав, че има някакъв план“, каза Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно меле на Е-79 с жертва и пострадал. Движението е затворено в двете посоки
Next: Ето кои неща не бива да правите в никакъв случай вечер или нощем, защото носят нещастие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.