Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов за спрения газ: Ако бях премиер, още днес щях да звънна на Путин и да му кажа
  • Новини

Борисов за спрения газ: Ако бях премиер, още днес щях да звънна на Путин и да му кажа

Иван Димитров Пешев април 27, 2022
boaibabak.jpg

Българите избраха в най-тежкото време най-некомпетентните хора. Помните ли когато ви показвах десетки компресори? Тогава ги подменихме с най-мощните, за да може да вкарваме от Турция, от Гърция. 100% диверсификация.

Това заяви бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов от Приморско по темата за спрения от Русия газ за България.

„На 31 декември трябваше да е готова гръцката връзка. Тези некомпетентни хора попаднаха случайно във властта и българите ще платят страховити цени“, каза още Борисов.

„Помните ли на 1-и януари, че бях на Петрич и пуснахме американска газ от Гърция за България. Днес можем да взимаме газ от всякъде, пълна диверсификация. Но трябваше да има мислещ министър, но когато прякорът му е кешът, не е отишъл да си резервира капацитет“, каза той.

„Българи, грабят ни страховито, вече усещате цената на тока. Само в България днес е спрян газът на 100% Страната не е застрашена от енергийна криза, а от Кирил Петков и компания„, заяви експремиерът.

Ако имаше резервиран капацитет, сега щяхме да си вкарваме от Гърция“, каза Борисов.

„Газпром“ днес ясно им казаха – всички държави плащат долари. Ама нашите ги мързеше и обикалят по света, вместо да си направят сметка и нямаше да има проблеми. Виктор Николаев ми напълни душата – поне да бяхме ястреби, поне парламентът да беше приел и да прати военна помощ на Украйна, а ние гълъбчета. Хем не приехме да им дадем помощ, хем ни санкционираха„, каза Борисов.

По думите му всички ще платим за това, че сме докарали „Промяната“. „Полезен ход е незабавно да си отиват и да застане компетентен човек, който да реши днес въпросите„, каза той.

Какво направиха тези за три месеца, на нас ни искаха оставката на 13-тата година. Българите трябва да знаят, че ако днес управлявахме ние, токът щеше да се вдигне с 2-3 стотинки, а сега знаете с колко е по-скъп. Газът нямаше да му дам да помръдне“, категоричен е Борисов.

Той обясни, че е направил 5 връзки на Балкански поток. „Щях да кажа – Другарю Путин, искаш да плащаме такъв скъп ток, а нали сме приятели. Когато става въпрос за бизнес, така се казва. Трябват опитни хора. Виждате Ердоган как си играе – дава оръжие, маха санкциите“, каза Борисов.

Според него най-лошото за България е било, че толкова бързо сме се сринали:

„Хората ме спират по улиците и ми казват да се връщаме, защото тези са съсипали всичко“, каза той.

„Ако при Добрев беше станало такова нещо, нямаше да има време да си събере багажа от министерството. Министърът на културата пък сега си ходи с Асен Василев на спа. Няма лошо, прекрасно, ама не сега“, каза Борисов.

По думите му не му отива да говори за предсрочни избори, защото машините пак ще бъдат манипулирани.

„На мен държавната пара много ми свиди. Пак 50 млн. за избори„, каза още той. По думите му е грехота пак да се ходи на избори.

„ГЕРБ им е виновен, че какво? Не са си платили сметката?“, запита Борисов.

Виждам най-сетне президентът Радев, това, което ни доведе и натресе, да си го отзове и да събере политическата класа. Да постави задача да се решат проблемите“, каза Борисов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков с извънредно изявление
Next: Борисов отиде край Бургас и ето какво завари, посочи грозен гаф на Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.