Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов изригна: Промяната искат да счупят Народното събрание! След тях е апокалипсис
  • Новини

Борисов изригна: Промяната искат да счупят Народното събрание! След тях е апокалипсис

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
sabasbaosriririr.jpg

Бойко Борисов с горещ коментар след извънредната среща с депутатите си. Големият въпрос е-ще се отметне ли ГЕРБ за хартиената бюлетина.

Водихме един дълъг разговор с ПГ и колегите от СДС. ПГ на ПП са си търсели повод да счупят последното работещо нещо в България – Народното събрание. Атентат срещу демокрацията да се нарече ангажимент, поет пред избирателите, за смесено гласуване, не може да е атентат, отсече Борисов.

Миналата година беше извършен атентат срещу нас. Часове наред, на Разпети петък, приеха изборния кодекс и осъмнахме в Държавен вестник с обявление за това.

На най-голямата политическа сила не се даваха комисии и ни мачкаха, каза Борисов.

Не изпускай тези оферти:

Вчера ние ясно декларирахме, че ГЕРБ и СДС ще оттегли оставането на обществен съвет, оставането на район Чужбина. Вчера беше промотирано това, че все едно забраняваме на българите в чужбина да гласуват. Това е лъжа. Българите могат да гласуват, отсече Борисов.

Според мен ПП си търсят повод да излязат от парламента и да отидат на избори, защото апокалипсисът след тях е непоправим, това го знаят и ПП и ДБ, категоричен е Борисов.

Ние от хартиената бюлетина няма да се откажем, нито от машинното гласуване, обяви той.

Вчера арбитража осъди Финландия за 300 млн. евро за руския газ. А ние, ако ни осъдят, ще трябва два платим над 2 млрд. лв. Без парламент от кой бюджет ще извадят тези пари.

Те не влизат в зала, за да си придават тежест, а това е най- безотговорното. Хубавото е, че парламентът във ваше лице решиха основните теми по двата съюза – въоръжението, еврозоната, Северна Македония, Шенген. Тях ги нямаше и за Шенген. Благодарение на Бойко Рашков и ПП разградиха границата, отсече Лидерът на ГЕРБ.

Всички европейски лидери дойдоха и ни казаха, че охраняваме най-добре външната граница, припомни Борисов.

Направете усилия да направим последен опит за връщане на здравия разум. В противен случай парламентът ще спре да работи, дори удължаването на бюджета няма да мине. Нас ще ни обвързват с една или друга партия, за да мине бюджетът, а те отвън ще си правят веселба, каза Борисов.

Машините изписваха, че дневникът е подправен, разнасяха се флашки, имало мърляви протоколи. Ние сме казали-видеонаблюдение, за да гледа всеки онлайн какво се случва в комисиите. Аз съм с две ръце „за“ машинното гласуване, но с машините, които са в САЩ, не с тези на Мадуро, коментира Лидерът на ГЕРБ.

Получихме черно на бяло от министерството на икономиката, че меморендама с Джем корп не е приключен, а Кирил Петков уверяваше, че всичко е приключило. А Джем кор са батериите в Плана за възстановяване. А ще изгубим 3,2 млрд. евро на година от централите, заяви Борисов.

Ще минем на 100% машинно гласуване, когато минем на американските машини, посочи още той.

ПП и ДБ не могат с нито една друга партия – пълна изолация. БСП не могат с другите. Ще имаме ли правителство с трети мандат, партиите да отговорят. Единственото работещо нещо е парламентът, но там се играе на има кворум, няма кворум. Ние не можем с 67 депутати да се държим отговорно, а те да се държат като децата на Хелоуин – лакомства или пакости, каза Борисов.

Te нe ce интересуват, на тях им трябва повод да идат на изборите и да викат, че ние сме лошите, те са добри, от нищо друго не се интересуват, отсече той.

Вежди Рашидов обяви, че сме в демокрация и на никого не може да бъде отнемано правото да гласува по начин, по който той желае.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиче се качи в автобус в Пловдив, унижението, което преживя няма да забрави никога
Next: Чудотворна молитва към Дева Мария. Може да помогне и в най-трудните ситуации

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.