Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов нахока Петков и Василев за изсмукани стотици милиони, но заговори за коалиция с ПП, ако
  • Новини

Борисов нахока Петков и Василев за изсмукани стотици милиони, но заговори за коалиция с ПП, ако

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
bsobisisrosv.jpg

Имаме ясна позиция – Асен Василев, Кирил Петков с посредници от април досега изсмукаха от държавата стотици милиони при действащ договор с „Газпром“. Това каза по време на посещението си в обновения храм „Успение Богородично“ в Кюстендил лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

„Колегите от ДБ, които са честни хора, се подведоха и започнаха да правят протести, за да не се върне „Газпром“. „Спонтанни“ протести и затова се провалиха. А Асен Василев много хитро вчера се възползва като каза: „Какво лошо има в това „Газпром“ да ни даде газ“. Ако българите са толкова наивни, и Господ няма да ги спаси“, каза още Бойко Борисов.

От името на патриарх Неофит митрополит Поликарп пожела лек и благословен празник и изказа лична благодарност към Бойко Борисов за безценната помощ: „Благодарим не само за този храм, но и за всички храмове и манастири на територията на Софийска епархия и Софийска митрополия, които благодарение на вашата щедрост днес живеят нов живот.“

„Искам да ви помоля като свършите да снимате колоните, на които се държеше църквата. Оставихме ги нарочно, за да се види на какво се крепеше. Че щеше да падне, щеше. Вярата, християнската ни вяра в тези тежки времена е най-важното. Щастлив съм, че на този хубав празник съм тук“, заяви Борисов.

Кирил Петков каза, че Румен Радев проявява реваншизъм…човекът, който го направи министър. Той вдъхна божият дъх, за да станат партия.

„Категорично се разграничаваме от „Газпром“, 100 % диверсификация“, потвърди отново Борисов и обясни:

„Натиснаха копчето от руска страна, огромни пари се изкарват. Взеха ви от данъците 800 млн. лева и ги дадоха на дъщерната фирма на „Газпром“. Не можеш 5 месеца да говориш против „Газпром“, а вчера да кажеш, че евтината газ е приемлива“, заяви той, по повод вчерашната позиция на Асен Василев.

„Ние считаме, че ако махнат Кирил и Асен, от ГЕРБ ще можем да се коалираме с тях“, заяви Борисов, по повод заявката на „Продължаваме Промяната“ за евентуална коалиция, ако Борисов не участва в уравнението.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията на крак! Мъж от Гоце Делчев подлъга и изнасили 12-годишно момиче
Next: Внимание! МВР намери цаката на всички, пускат 8500 полицаи да следят поведението на шофьорите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.