Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Борисов ни стъписа: За президент издигам…
  • Без категория

Борисов ни стъписа: За президент издигам…

Иван Димитров Пешев декември 11, 2025
Screenshot_18

Може да предложим Цветан Василев за кандидат за президент. Това заяви пред журналисти в парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Той коментира острите изказвания на Румен Радев от последните дни.

„Лошо възпитание. Държавен глава така не може да говори. Ако е партиен лидер и се приравнява с МЕЧ, „Величие“ и тяхната риторика, може да си каже какво иска. Не искам да отговарям, аз президент нямам. Имам партиен лидер, който ползва всяко мероприятие, за да говори само срещу правителството“, заяви Борисов.

„Ако нещо е казал за „Боташ“, днес този 1 млн. и 50, който отива за Турция, от българските учители ли да го вземем, утре от българските лекари ли да го вземем, вчерашният от българските военни ли да го вземем? Тези стотици милиони, които се натрупаха, близо милиард, от кои сектори да ги вземем? Бих разговарял“, посочи той.

На въпрос дали ГЕРБ имат кандидат за президент, той отговори: „Мислили сме, като му дойде времето ще предложим“.

„Точно на вас – Цветан Василев, за него съм мислил, защо да не го предложим. Може“, добави той шеговито.

„Вчера гледах социологията – втората и третата (партия – бел. ред.) заедно имат колко мен. Какво да направим, кое е незаконно?“, попита Борисов.

„Конституционният съд вкара „Величие“. Радев и неговите трима конституционни съдии това направиха. И затова сега виждате как са се гушнали в него „Величие“, посочи той.

Лидерът на ГЕРБ подчерта, че на 1 януари руският втечнен газ ще спре за Европа. „Сега е моментът, в който държавите трябва да направят дългосрочни договори за втечнен газ. Тук договорът с „Боташ“ ни тежи като воденичен камък. Вместо с Турция да работим заедно, ние сега предварително отиваме с изсулени гащи да се договаряме с тях, защото те са си подписали да прекарват през България колкото искат газ, и то на 9,5 долара“, каза той.

„Всеки, който има някакво обвинение – кой насилвал министър за обществени поръчки, знаем какво става по митниците, и сега са недоволни. Защитни тези“, допълни той.

Continue Reading

Previous: 3 лъжици на леген – и белите неща са по-чисти от новите: дори пожълтял „парцал“ ще заслепи с белота >>> ВИЖ в първи коментар 👇👇
Next: НОВО 20! По 1562 лв. на месец ще взимат…Вижте повече..👇👇

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.