Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов отиде край Бургас и ето какво завари, посочи грозен гаф на Петков
  • Новини

Борисов отиде край Бургас и ето какво завари, посочи грозен гаф на Петков

Иван Димитров Пешев април 27, 2022
tataptaitia.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Тапите се образуват преди да е започнал сезонът. Защо? Защото този мост трябваше, както идва лентовият път, да се завърти надолу, за да може целият този трафик да облекчи бургазлии. Това трябваше да е готово на 17 май. Една година “Промяна”. Ние го оставихме финансирано на 100%.

Това каза при посещението си на обхода на пътя от Бургас за Слънчев бряг лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
“И както обходът на Поморие за шест месеца беше готов, тука трябваше да сме готови още по-рано. До края на май тука трябваше да бъде завършен целият участък, за да може то 1 юни да се кара към „Слънчев бряг“ изцяло по двулентов път”, каза бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков

Кметът Димитър Николов поясни, че според фирмата-изпълнител основната причина за забавянето на строежа е неплащането на средствата и липсата на мобилизация на обекта.

“Имат неразплатени средства към много поддоставчици, кариери, асфалтовите бази и затова графикът ще бъде удължен до края на тази година”, каза Николов.

„Над 30% повече ПТП, загинали, а тук ще бъде ад – като почакат 2-3 часа на тази тапа, нагоре ще тръгнат изнервени и ще видите за какво става въпрос:, коментира още лидерът на ГЕРБ.

Бившият вътрешен министър Младен Маринов заяви, че държавата сама създава предпоставки за тежката пътна обстановка и невинните жертви на войната по пътищата.

Кметът Николов допълни, че плюс украинските бежанци, обстановката става нетърпима.

“Сложете един билборд: “Това направи промяната”. Защото все ГЕРБ са им виновни. Ако от днеска се захвана, до 1 юни ще го направя. Но това е в сферата на мечтите, за съжаление, трябва да си извлечем поуките.

Така че само мога да ви изкажа съжаление. И залата в Бургас стои празна – довършена, приключена и запечатана да не се ползва от спортисти бургазлии. Натъжен съм.

Защото това трасе можеше да се минава за три минути, а сега ще се минава за три часа. Десните ленти на “Тракия” вече са почти неизползваеми. Затова и Гроздан Караджов, ако остава, трябва да предвиди поне 350 млн. да направи “Тракия” безопасна при тези условия”, допълни още Бойко Борисов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Борисов за спрения газ: Ако бях премиер, още днес щях да звънна на Путин и да му кажа
Next: Експерти с кошмарни прогнози за БГ икономика заради спрения газ от Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.