Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов побесня: Катастрофа! Срамувам се, ако са допуснали това да се случи!
  • Новини

Борисов побесня: Катастрофа! Срамувам се, ако са допуснали това да се случи!

Иван Димитров Пешев март 1, 2024
sdfvsfdbfgbkfgbkfdbgf.png

„Ако това е вярно, което сега опозицията изговори от парламентарната трибуна, трябва много, много да се замислим“ – това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в кулоарите на Народното събрание (НС).

Думите му са по повод изказване на лидера на БСП Корнелия Нинова, че самолет, излетял от Германия с опасни бежанци, уличени в куп престъпления, е кацнал у нас.

 

„Ако е вярно трябва незабавно или тези хора, които са дошли – както аз постъпвах преди три години… подобен самолет с обявени от немското правителство за убийство, грабежи, изнасилвания и други да ни ги върнат в България…

Ако е вярно или трябва незабавно да презаредят самолета и да си ги пратят откъдето са дошли или да се върнат в Германия, за да лежат в немски затвори и да си излежат присъдите.

Ако нашите са го допуснали това е недопустимо! Позорно!“ – отсече Борисов и поясни, че „тук не говорим за нещастните, бягащи от войната семейства, защото съм казвал, че на тях винаги трябва да им помагаме“.

„Тези или трябва веднага да влязат в затвора в Германия или в българския.

Срамувам се, ако това е вярно! Ако са допуснали подобни неща това е катастрофа!“, разгневи се Борисов и поясни, че няма значение от кой ресор е човекът, допуснал това да се случи.

„Още сега ще искам доклад за това дали е вярно. Днес трябва незабавно да се реагира“, допълни лидерът на ГЕРБ.

„Бих призовал да спрат медийните изяви. За няколко дена ли става въпрос. Припряност, при положение че ясно казах.

На 5 март го обявявам на партията, заявяваме защо искаме коалиционно споразумение, а не сглобки. Г-н Петков да се замисли как би изглеждало едно такова правителство и как ще отговаряме на въпросите в пленарна зала, защото от това, което питат, виждам, че много неща не са направени“, обяви Борисов по повод изказването му от сряда, че ако до 8 март не се разберат с „Продължаваме промяната“ (ПП) отиваме на избори.

По думите му с Петков трябвало да мислят как да направят по-работещо правителство.

„Имаха три години. Да бяха сменили КЗК, а не само да ми го натякват. Три пропуснати години, а сега за няколко дена недоволстват. 

Коалиционното споразумение няма да е нещо, което няма да чуят. Няма подмяна на приоритети“, добави бившият премиер.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Три земетресения събудиха Турция: Хората са силно притеснени
Next: Голяма промяна с паметника на Шипка

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.