Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов разкри схемата за кражба на ПП и побесня: Возят се в същата джипка, а в чекмеджето на Петков е скрито
  • Новини

Борисов разкри схемата за кражба на ПП и побесня: Возят се в същата джипка, а в чекмеджето на Петков е скрито

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
didpdjdkaoa.jpg

Виждат, че няма да съставят правителство и бързо замитат следите. 3 месеца има доклад и му седи на Петков скрито в чекмеджето. Видя, че няма да откраднат парите за батериите и замитат следите.

Това заяви експремиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Коментарът му бе във връзка с Плана за възстановяване и развитие, който все още не е вкаран за гласуване в парламента.

Борисов се ядоса на журналистите и попита единият от тях какво ексклузивно е научил от премиера Петков вчера.

„Какво ексклузивно научи, освен, че замитат Gemcorp. Кога получихте доклад от ДАНС? Кога разбрахте, че има руски шпиони. Ама ти не си за bTV. Как може да питаш такова нещо?

Той казва, че го има, а ти казваш, че го няма. Те разбраха, че сме ги докопали за огромната им корупция и се чудят как да прикрият всичко. 1200 лв. за мегават час ток днес. Българинът седи и мълчи. При нас за 1 или 3 стотинки имаше протест пред КЕВР.

Сега 700-800, а днес ще е рекорда. Колко ще е други ден – не знам. Газът ще стане 32 60 и няма да го има. За посредниците това е злато. Грабят българина със стотици милиони на месец“, каза още той.

„За нас правителство е перфектният вариант. Но сега ще изберат Рашков и ще отидат на избори. За ГЕРБ е идеалният вариант, но за държавата е банкрут.

Съгласиха се да вземат 160 милиона за хеликоптери. Това ли е новият морал? Това ли е промяната? Ако го бяхме направили ние, щяхте да ни разсипете.

Една хилядна от това, което правят те, ако бяха направили ГЕРБ, щяхте да ни разсипете. Не знам къде са дали 166 милиона, но пак ще отидат за хората. Какво говореха за нас?

В същата джипка се возят година и половина. Те като дадат пари е готино, ние като давахме, беше лошо. Що е тоя двоен аршин, ексклузивно питам“, допълни Борисов.

Според лидерът на ГЕРБ ПП крадат от тока и бензина чрез посредници, които им превеждат парите.

„Имате ли тунели и мостове? Четири магистрали на година, крадяли 8 милиарда. Ма, къде са, бе? Имат по 50 интервюта на месец при вас. Вече се чудя кой е водещият. Колкото повече говорят, толкова по-голяма услуга ни правят, защото се оплитат в калчища. Оптимизмът ни за „Хемус“ е нула“, каза Борисов.

„Инфлацията е скрит данък. Мине ли 2% инфлацията, виках Горанов и му казвах: „Недей“. А оръжието по Украйна, което се дава?

От ГЕРБ внесохме проектозакон, който не хареса българина, но трябваше да приемем да даваме оръжия на Украйна. Криенето през фирми води комисионни.

Заводите сключват договори и изнасят. Някой може ли да ми каже, че е сигурен, че не изнасяме оръжия за Украйна. Но това ексклузивно не се пита“, ядоса се той.

„Други въпроси? Хлябът си е скъп, олиото си е скъпо. Продължава контрабандата със слънчоглед от Украйна. С тия 10 дена суша и реколтата с царевицата ще е зле.

Представяте ли си с Дончев да сме премиери година и половина и да не сме взели парите, с тоя микрофон щеше да ме удариш по главата. Докато си траете, ви взеха милиард и половина. Що мълчите, бе? Не ви ли дават да говорите“, обърна се той към журналистите.

Той смята, че правителството ще затъне още през август месец, заради високата инфлация.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Азис е покосен внезапно. Фолк звездата лежи прикован на системи
Next: Мария се развежда?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.