Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов разкри, че през декември няма да има пари дори за пенсии заради ПП и обясни защо
  • Новини

Борисов разкри, че през декември няма да има пари дори за пенсии заради ПП и обясни защо

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
basbasobasibiasb.jpg

Много е важно следващият парламент да намери формула за устойчив бюджет. Държавата е в безизходна ситуация по отношение на публичните финанси и в състояние на сериозен дефицит, който се финансира с дълг.

Лихвите по него ще бъдат изплащани от нашите деца и внуци. Под „вещото“ ръководство на Асен Василев приехме четири бюджета за една бюджета. Това заяви Александър Иванов от ГЕРБ-СДС по време на брифинг за финансовата политика и кризата в икономиката.

Бюджетът за 2023 г., който да гарантира основните функции на държавата, трябва да е приоритетен. Трябва да има мерки за подкрепа на бизнеса и гражданите. Мерките за компенсациите за електроенергията са със срок на действие и трябва да се продължат. Ако отпаднат компенсациите небитовите потребители ще плащат цена на тока над 1 000 лева.

Трябва да се вземат мерки и за високата цена на газа. Така ще се гарантира устойчивост и предвидимост на бизнеса. Не трябва да се повишават данъците в тази ситуация. Стабилен бюджет трябва да е цел номер 1 на едно парламентарно мнозинство.

Не изпускай тези оферти:

Трябва да се търси изход от „гарантирания колапс“, оставен от предишното правителство. Следващото управление трябва да гарантира функционирането на държавата, казаха от ГЕРБ.

Правителството на ПП се е постарало да изгони почти всички чуждестранни инвеститори от България. Няма как българската икономика в тази тежка ситуация да продължи и да се развива, а БВП да нарасне само с 2%, допълни Десислава Трифонова.

Имаме драстичен срив в преките чуждестранни инвестиции, втора нулева година по публични инвестиции, които допълнително усилва кризите, коментира темата Томислав Дончев.

Деница Сачева допълни, че милион и 300 000 пенсионери ще останат без увеличение на пенсиите.

Катастрофата е доста по-мащабна отколкото се очакваше преди 3-4 месеца. Добрата новина е, че ако не беше свалено това правителство, безизходицата щеше да бъде още по-мащабна. Едновременно с притеснения и с надежда мисля, че в рамките на няколко месеца може да бъде овладяно положението, каза Тома Биков.

Аз съм човек с опит, правил съм много бюджети с излишъци, но такова чудо не съм видял, разкри Бойко Борисов.

Повече в България доверие няма. Дали ГЕРБ може, то ще трябват години да си върнем доверието. Не става въпрос за месеци, имаме милиарди дългове и милиарди лихви. Инфлацията е 20%, значи че поне с толкова трябва да се вдигнат заплатите на работниците. Това, при положение, че вчера едва събраха 150 млн. лв.

Цяла София са облепили с билбордове, но какво стои зад тях. Къде е отговорността на „промяната“, коментира Борисов.

Декември няма да има пари за пенсии, кеша няма да го има, разкри лидерът на ГЕРБ. След „Промяната“: Два къси края трябва да ги вържем. Декември няма да има пари за пенсии.

Още политика:

„В Европа категорично има страни, които са в рецесия. Германия е на ръба, което е най-лошата новина за българската икономика, доколкото двете икономики са свързани. Предполага се, че в еврозоната рецесията ще настъпи в началото на 2023 година. И на фона на рецесията в САЩ средата, в която ще се развива българската икономика, се влошава категорично. Това е свързано с енергийните пазари, с пазара на суровини. На България никога не се е разминавала рецесията, но този път вероятно ще се отсрочи“.

Това каза пред БНР проф. Даниела Бобева, икономист и преподавател.

Тя допълни, че имаме достатъчно сериозни структурни проблеми, които пораждат нисък икономически растеж и рецесия, за да очакваме тя да премине бързо.

„Имаме инструменти, които могат да смекчат процеса. Трябва ни политическа стабилност. Имаме нужда от над 22 реформи, за да получим парите от втория пакет от Плана за възстановяване. В противен случай ще изгубим между 0,5 и 1% от БВП за следващата година“, обясни проф. Бобева.

Тя допълни, че няма да можем да приемем еврото от 1 януари 2024 година.

„В програмите на партиите се поставя акцент върху присъединяване към еврозоната, но това е по-скоро декларативно. Явно партиите разбират, че развитието на българската икономика няма да позволи изпълнението на някои от критериите. За да влезем в еврозоната, трябва политически консенсус, а такъв нямаме. Минимален е шансът за изпълняване на инфлационния критерий. Същото е и по отношение на фискалния“, коментира икономистът.

Проф. Бобева заяви още, че във фокуса на почти всички програми на партиите са държавните предприятия – някои предвиждат създаване на нови държавни предприятия, а други се обявяват за приватизация на държавни предприятия, които работят на пазарен принцип.

„Обществото се нуждае от дебат за държавните предприятия – как да продължаваме с тяхната ниска ефективност и с ниското ниво на обществени и публични услуги, които предоставят“, допълни проф. Бобева.

По думите ѝ дори в най-позитивния сценарий пари за щедра политика в държавата няма.

„Трябва да се ориентираме към по-ефективна социална политика. Имаме сериозни структурни проблеми и все повече ще плащаме тази цена. Имаме нужда от стабилност, от парламент и политици, които да правят непопулярните мерки. Колкото по-краткосрочни са правителства, толкова по-неотговорни са към дългосрочните задачи за икономиката. Влизаме в дългова спирала, а дълговете на държавата стават все по-скъпи“, каза още Даниела Бобева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Окончателно: Ето кои пенсионери от 1 октомври няма да вземат и стотинка отгоре, а кои ще черпят
Next: Бареков за Киро и Асен: Ще се сдобият с обвинения заради газа. Заплашва ги арест

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.