Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов реши: Ето кой слага за нов премиер на България, изненадата е голяма
  • Новини

Борисов реши: Ето кой слага за нов премиер на България, изненадата е голяма

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
bbbaobiasboasorr.jpg

Кадър ФБ

Десислава Атанасова вероятно ще е новият премиер на България.

Преди минути близката до властта агенция „Пик“ обяви новината.

Не изпускай тези оферти:

Атанасова се ползва с личните симпатии на Бойко Борисов и закономерно ще получи от него щафетата, за да продължат нещата по старому и да не се допусне някаква съществена промяна на нещата от последните 12-13 години.

 

Преди минути Румен Радев обяви, че ще връчи мандата на най-голямата парламентарна партия ГЕРБ-СДС.

ГЕРБ ще имат една седмица, за да връчат мандата изпълнен.

Те се надяват да получат подкрепа.

Десислава Вълчева Атанасова е българска юристка и политик от партия ГЕРБ, министър на здравеопазването от 21 март 2012 до 13 март 2013 г. Завършила е право, политология и европейска интеграция.

Биография

Десислава Атанасова е родена на 8 октомври 1978 година в Дулово, България. През 2001 година получава магистърска степен по право в Университета за национално и световно стопанство, през 2009 година по политология и дипломация във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а през средата на 2011 година по европейска интеграция в същия университет. Владее свободно английски и руски език.

 

От 2002 година е съдебен кандидат в Окръжен съд – Русе. Между 2005 и 2007 година е юрисконсулт в Областния диспансер за психиатрични заболявания със стационар в град Русе, а от 2007 до 2009 година и в Многопрофилната болница за активно лечение. От 2011 година е адвокат в Адвокатска колегия – Русе.

Междувременно тя е и общински съветник в Общинския съвет на град Русе и председател на Комисията по законност, обществен ред и сигурност.

 

Между 2009 и 2012 година е народен представител за Русе на партия ГЕРБ в XLI народно събрание. От 14 юли 2010 година е председател на парламентарната Комисия по здравеопазване.

След като става министър, е наследена на поста председател на парламентарната Комисия по здравеопазване от Даниела Дариткова. Атанасова е депутат и в XLII, XLIII, XLIV, XLV, XLVI, XLVII и XLVIII народно събрание.

Заместник-председател е на Комисията по правни въпроси в XLIV НС и член на Комисията по външна политика.

Ръководител е на парламентарната делегация на ОССЕ.

Председател е на парламентарната група на ГЕРБ – СДС в XLV, XLVI, XLVII и XLVIII народно събрание.

Continue Reading

Previous: Как да си отключим количка за пазар, ако нямаме стотинки под ръка: Трик, който всеки трябва да знае
Next: БНБ реши: Съдбовна новина за всички български граждани с кредити

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.