Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов сподели лична драма: Сестра ми е болна, дай, Боже по-малко страдащи
  • Новини

Борисов сподели лична драма: Сестра ми е болна, дай, Боже по-малко страдащи

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
satastsdgdgdfgdf.jpg

По време на посещението си в онкологичната болница „Св. Дева Мария“ в Бургас, лидерът на ГЕРБ сподели лична драма – че сестра му страда от коварната болест. Вероятно това е и причината за дългото мълчание на експремиера.

 

„Ето и сестра ми сега е болна от рак. Няма семейство, което да не е по-поразено от този бич. Колкото е по-модерно и по-ефективно лечението, толкова по-добре! Затова си заслужава инвестицията. Затова дойдохме. Дай Боже да има по-малко пациенти, болни от рак!“, изрази надеждата си бившият премиер.,

 

Сестрата на Борисов – д-р Красимира Иванова бе оперирана от тумор през 2012 година във ВМА. Тогава тя отправи голямата си благодарност на колегите си в болницата, които успяха да я спасят. Тогава тя сподели, че първият човек, който е видяла да държи ръката й след излизане от упойка, е бил брат й.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че ГЕРБ ще има готовност за дебати на кандидатите за кметове около 15 септември.

 

Около 15 септември ще имаме готовност да говорим за кандидатите ни за кметове. Ако ме питате за Бургас специално си е Димитър Николов. Това обяви в Бургас лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Второто име за предстоящите местни избори, което той посочи, беше това на настоящия кмет на Община Поморие Иван Алексиев.

 

Борисов пристигна в града, за да разгледа новата Национална онкологична болница „Дева Мария“, чието изграждане започна през 2021 година. Проектът се реализира от собственика на Университетската многопрофилна болница „Дева Мария“ – Семир Абумелих, който разкри, че стойността му е над 73 млн. лева.

Новата болница ще се разполага на 12 000 квадратни метра разгъната застроена площ и ще бъде свързана с топла връзка на пет нива с досега съществуващата болница „Дева Мария“.

 

„Наша основна цел е да намалим потока на български пациенти към Турция, Германия и други държави. Разполагаме с най-добрите български лекари, включително и такива, които работят в чужбина“, каза Абумелих, който представи на Борисов основните части на новото лечебно заведение.

 

Болницата разполага с един от общо четирите в Европа най-модерни апарати за лечение на онкологично болни пациенти. „Много важно е това, че успяваме да върнем българските специалисти от чужбина отново в България, каза пред журналисти Борисов. Това е голяма работа, защото много семейства… ето сега в момента сестра ми е болна от рак, са поразени от този бич на нашето съвремие“, каза Бойко Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма компания с решителна стъпка на пазара на горива у нас
Next: Първа СНИМКА на фаталния черен Мерцедес, с който пияният Петър уби 15-г. момче

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.