Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов с бомбастични новини за протестите и коалицията
  • Новини

Борисов с бомбастични новини за протестите и коалицията

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
fdhfsghfghgfhgf.jpg

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изрази учудване, че премиерът и министърът на земеделието продължават да не се срещат със зърнопроизводителите и оставят напрежението да ескалира.

Той припомни блокадите на „Орлов мост“ от преди години и посъветва да се провеждат разговори.

„Не е толкова страшно, просто сегашните ни некоалиционни партньори не са свикнали с това“, Борисов пред журналисти.

„Всичко се решава в интерес на хората. Все още не съм чул икономическият министър, търговските аташета какво правят. Това е огромен апарат, който стои и чака парламентът да вземе решение“, заяви той.

Той изрази несъгласието си с обобщеното изказване за зърнопроизводителите като за „хората с майбасите“ и противопоставянето между отделни групи в обществото.

„Със сигурност има и доза истина в това, което казва и Денков. Въпросът е, че ние не гледаме на IT сектора или на който е друг сектор автомобилите, само техните. И това прави впечатление, това ги дразни“, уточни той.

„Майбасите“ се набиват в очите, а никой не пита за колите на IT-сектора“, посочи той.

Борисов обяви, че е готов да посредничи между правителството и зърнопроизводителите.

„Ние се чувстваме отговорни за тези хора да станат министри, натиснали сме копчетата“, отбеляза той.

„Има по-важни неща в момента, и всеки ден да ме питате, няма да ви кажа“, отговори той на въпрос кога ГЕРБ ще обявят своя кандидат за кмет на София.

„Питам къде са, какво правят, умолявам министрите да идат и да се срещнат с протестиращите и да решат проблемите. Ако им законодателна нужда от нещо, ще го вкaраме и още утре ще го решим“, посочи той.

„Вези динамични събития ние, некоалицията, което вече започна да става смешно за хората, защото не отговаря на истината. Ние по-реална коалиция няма как да бъдем“ – така Борисов отговори на въпрос какво е станало с подписването на управленското споразумение между първите две политически сили.

„Ние нямаме (хора във властта), но се чувстваме отговорни, защото сме гласували за това правителство, за да станат тези министри“, коментира още Борисов.

На въпрос дали и ДПС са част от коалицията, той отговори: „На практика да“.

Лидерът на ГЕРБ обясни, че има как парламентът да се намеси в спора между изпълнителната власт и зърнопроизводителите, които започнаха протести.

„Има и решения, има и много бързи фактически действия, които да се направят. Като се започне от контрола на това, което влиза в България, ако трябва, да се назначат 100-200-300 и повече хора във фитосанитарния контрол. Учудвам се, че и премиерът, и министърът продължават да не се срещат, да не го решават въпроса и той да ескалира“, обясни Борисов.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страховити подробности: Хищника е двойният убиец от Черногорово
Next: Дара и Мария Илиева си мислеха, че се обръщат на 74 годишен мъж, а всъщност на сцената се появи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.