Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов с 6 условия към политиците след изборите, издаде пикантерия за Ердоган
  • Новини

Борисов с 6 условия към политиците след изборите, издаде пикантерия за Ердоган

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
erdaogaiganga.jpg

Политиката е сложен занаят, не е за аматьори и начинаещи. Това заяви на извънреден брифинг бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

припомня, че рано тази сутрин Борисов е събрал членовете на партията си в централата на формацията, за да се нищи проблемът с газа и сложната обстановка в страната.

„По време на нашето правителство България стана една от най-газифицираните страни на Балканите. Тръбите сме ги построили ние. Съжалявам, но само за няколко дни щях да се разбера с Ердоган и да приключим темата, защото той е човек с памет – благодарен човек. Когато бяха най-тежките години за него, аз направих срещата във Варна, на която дойдоха важните хора от ЕК“, каза той.

„Факт е, че от Газпром и Лукойл българите губят по 20 млн. на ден. Факт е, че в момента на България й извиват ръцете. Обръщам се към колегите от другите политически партии. За ГЕРБ и нас, всеки, който е готов да подпише първите закони – Закон за 100 диверсификация от „Газпром““, каза той.

„Ако служебното правителство не иска, да се направи търг за доставки за над 10 г. за втечнен газ, за да може бизнесът и домакинствата да знаят на колко ще купуват газа. Второ – има български компании, които могат да доставят газ. Те могат да събират и да докарват по танкер, по два или по три ида го продават на цени, които за тях са добри“, каза Борисов.

По думите му е важно да се съсредоточим в добива на български газ.

„Партии, които са готови да подкрепят това, са наши съюзници, без значение дали сме власт или позиция“, каза той.

По думите му вторият закон, който трябва да се внесе, е таван в цените на горивата на стойност 2,70 лв.

[null]

„Трето – втората част на ескадрилата Ф16, блок 70. Правителството се скри и не прие. Времето изтича. Трябва да модернизираме ВВС с най-модерните самолети“, каза той.

„100% диверсификация на руското ядрено гориво и ядрените ни мощности – това е закон 4“, каза той.

По думите му светът върви към производство на електрически автомобили и трябва да се ориентираме натам.

„Пето – трябва а спрат издевателствата с цената на тока. Тя – специално за България е висока. Нищо не налага това повишаване на цените“, каза той.

Борисов заяви и шести закон – „Съдебната реформа, но когато не се опитва да се превръща институция в бухалка“, отсече той.

[null]

Според него правителството не е решило нито една от тези теми, а просто е дало огромна печалба на Русия и Путин: „Това са фактите“, заключи той.

Борисов прогнозира, че в следващия парламент, ще има минимум 59 депутати, а може би дори повече.

„Няма нещо в което ПП да са успели. Ако искат да им обясня как става с Турция и Гърция, да ме наемат, ще им кажа. Днеска слушам един сутринта, че трябвало да намерим някой, който да говори с тия страни. На мен Ердоган ми вика брат Бойко, а аз му викам брат Тайпи“, каза Борисов и се зачуди какво въобще говорят по студиата.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Микрево въстана след зверското убийство на дядо Иван! Прокуратурата разкри, че единият екзекутор
Next: Историята на пенсионерка, тръгнала на стоп от Русе да се лекува в София, разплака цяла България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.